UEFA Champions League: Чудото в Истанбул

През пролетта на 2005-а Милан и Ливърпул изиграха един от най-великите мачове в историята на турнира.

Когато гигантски институции в европейския футбол като Милан и Ливърпул са от двете страни на барикадата, дъхът на феновете спира.

Но ако има един епос между двата тима, който стърчи с няколко глави над другите, то това е първият от двата финала в UEFA Chammpions League.

Времето ни връща към май 2005 година - малко след първия гол на Лионел Меси за представителния тим на Барса и по-малко от година след сензационната европейска титла на Гърция.

Мястото на драмата е Истанбул, а осеяният със звезди Милан на Карло Анчелоти се смята за фаворит. На другата скамейка пък е Рафа Бенитес, който още в първия си сезон на "Анфийлд" е успял да изведе Ливърпул до подножието на европейския връх.

Съставите

Милан: Дида; Кафу, Стам, Неста, Малдини; Пирло, Гатузо (Коща, 112'), Зеедорф (Сержиньо, 86'), Кака; Шевченко, Креспо (Томасон, 85')

Ливърпул: Дудек; Финан (Хаман, 46'), Карагър, Хупия, Траоре; Алонсо, Гарсия, Джерард, Рийзе, Кюел (Шмицер, 23'), Барош (Сисе, 85')

От 3:0 до 3:3

В ясната нощ в турската столица не беше изтекла и първата минута, а Милан вече беше напред в резултата. Капитанът Паоло Малдини се възползва от центриране на Андреа Пирло от фаул и с воле от точката за изпълнение на дузпа прониза Дудек след едва 50 секунди.

В края на полувремето Ернан Креспо заби още два гола за "росонерите" (преди първия му Ливърпул имаше основателни претенции за дузпа за игра с ръка на Алесандро Неста), а попадение на Андрий Шевченко не бе зачетено поради засада.

Ливърпул бе в шок. Дори английските коментатори не можеха да отрекат, че "Милан играеше извънземен футбол" - комплимент, който дойде след феноменалния извеждащ пас на Кака за второто попадение на Креспо точно преди края на полувремето.

Тогава започна чудото. Футболистите на Рафа Бенитес излязоха като преобразени след почивката. И по подобие на Милан, капитанът на Ливърпул Стивън Джерард бе този, който даде ход на събитията, които отекват в спомените ни и почти 20 години по-късно.

Секунди по-късно дойде и шутът на Владимир Шмицер, при който Дида трябваше да се намеси по-добре, за да се стигне до пропуснатата дузпа от Чаби Алонсо, след което испанецът сам поправи грешката си при добавката.

Беше изминал само час, но вече бяхме видели цели шест гола, и то в най-невъобразимия сценарий - изравняване от 3:0 до 3:3! Тогава дойде времето на Дудек и геройствата пред вратата на Ливърпул.

След изравняването Милан отново започна мощно да се спуска към наказателното поле на противника.

Ако превъртите до 70-ата минута на двубоя, ще видите Джими Траоре да покрива грешка на Дудек и да чисти от голлинията след удар на Андрий Шевченко (който ще пропуска още много до края на вечерта).

Малко по-късно Джейми Карагър предотврати сигурен четвърти гол, хвърляйки се смело в краката на Кака, който имаше зейнала цялата врата пред себе си.

Така дойде и онази 118-ата минута, в която все още никой не може да обясни как Дудек на два пъти спаси удари на Шевченко, вторият път от упор и с някакво магическо движение на ръката.

Сякаш Съдбата тотално бе обърнала гръб на Шева и Милан и бе прегърнала с предпазната си прегръдка Йежи и Ливърпул…

Дузпите

Нататък полякът продължи с геройствата си и при престрелката от бялата точка. Подскачането на голлинията, размахването на ръцете и хитруванията дадоха резултат.

Първото си спасяване Дудек направи при втората дузпа, бита Андреа Пирло. Отлично обаче се вижда как Йержи прави вече втора крачка напред още преди италианецът да е осъществил контакт с топката.

При дузпата на Кака пък Дудек се е хвърлил толкова напред, че е по-близо до границата на малкото наказателно поле, отколкото до голлинията си. Но това този път не му помогна.

Така се стигна до последната дузпа. Опитът за "паненка" на Шевченко се оказа неуспешен, като това беше и поредният пропуск за нападателя онази вечер. Интересното е, че именно при това изпълнение Дудек почти не излиза напред. Сякаш нещо го спря в последния момент.

Отново намеса на Съдбата!

В крайна сметка Ливърпул спечели петата си европейска титла, а финалът от 2005-а заслужено получи името Чудото в Истанбул.

bet365 News Team

• • 
  •