Това го окачете в Лувъра!

Златната есен на Григор Димитров.

След 15 години в професионалния тур и безброй незабравими мигове, които осигури на нацията, Григор Димитров не се нуждае от повече суперлативи. А и колкото богато въображение и изкусен език да притежаваме, ще сме напълно голословни. 

Григор е суперзвезда, каквато едва ли ще имаме скоро. И трябва да му се радваме, да го почитаме и да се надяваме да има спортно дълголетие, което да ни остави на спортната карта още някоя и друга година. 

Защото не са много "тикчетата", с които сме отбелязани в елита. 

Но Григор е друга планета. От атлетите, които карат света да се прекланят пред него.

"Това го окачете в Лувъра!", възкликна на няколко пъти коментаторът на Tennis TV (официалния канал на ATP) по време на мачовете на първата ни ракета през седмицата на Мастърса в Париж.

А какви само бяха изминалите дни!

Мечтата ни стартира плахо, след като научихме жребия. Старт срещу коравия италианец Лоренцо Музети и евентуален сблъсък още във втория кръг срещу Даниил Медведев не вещаеха страхотни перспективи.

Но ракетата в ръката на Григор (67.00 да спечели Australian Open) отказа да се подчини на очакванията и прогнозите. Летеше с бясна скорост натам, накъдето си е наумила и изстрелваше зрелищни уинъри и ювелирни слайсове, които нямаше как да оставят равнодушни коментаторите. 

Затова и бяха призивите шедьоврите на българина да украсят най-известния дворец на планетата.

Срещу Музети не бе никак лесно, след като вторият сет премина през тайбрек. В решителната част обаче Димитров не трепна и започна победно.

Още тогава направи впечатление езикът на тялото на Гришо, а той рядко лъже. Уверен, спокоен, убеден във възможностите си. А това са най-важните предпоставки за успехите му. 

Защото играта на извънземно ниво я има още от тийнейджър, но въпросът при него често опира до хладната глава, а не до майсторската ръка, свикнала да рисува тенис-пана като за Лувъра.

Димитров пренесе хладнокръвието си и във втория кръг срещу Медведев. Отново спечелен първи сет и загубен втори - сценарият се повтори. А победа след тайбрек в решителната част бе заслужената награда за българина.

В третия кръг разликата в класите между Димитров и Александър Бублик беше съществена. Казахстанският представител прегърна усмихнат родния ас след мача, знаейки, че загубата му с 2-6 2-6 е нещо напълно резонно в как да го наречем... "зверския режим", в който беше влязъл Гришо.

Наред беше Хуберт Хуркач и сякаш вече вярвахме в чудото. Димитров бе повалял полския гигант три пъти преди и го стори отново.

Статистиката обаче не бе никак обещаваща преди сблъсъка със Стефанос Циципас на полуфиналите и след 1-6 в общия баланс имаше достатъчно поводи за притеснения. 

Езикът на тялото на Гришо обаче продължи да ни нашепва: "Спокойно, хора!" и след два часа и половина, три сета и два тайбрека в тях гръцката звезда също бе принудена да си опакова багажа и да освободи периметъра край Айфела.

На финала обаче не се получи. Просто Григор демонстрира твърде голям респект към Новак Джокович и отстъпи с 4-6 3-6.

Не че играта му отново не бе добра, но като че ли не си повярва, че може да направи последната крачка.

Имаше какво да се желае в собствените му сервис геймове, а и не успя да притисне достатъчно Ноле на ретур. При подобни обстоятелства няма как да се победи един от най-добрите за всички времена.

Но поражението на финала в "Берси" не променя факта, че есента на Григор беше златна. И стореното от него по време на листопада ни дава огромни надежди за следващия сезон. 

Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.