Чудото в Истанбул, Десетата и др.
Кой е любимият ви финал в UEFA Champions League?
Вероятно в избора са замесени много фактори, като лични симпатии и т.н.
С ясната представа, че задачата е доста трудна, излъчваме топ 5 на най-незабравимите финални битки в континенталния турнир №1 след ребрандирането му.
През 1994-та двата най-успешни отбора от първата половина на десетилетието се изправиха един срещу друг в гръцката столица.
Милан на Фабио Капело диктуваше модата в Италия, а Барселона на Йохан Кройф доминираше в Испания.
Битката в Атина обещаваше да е неповторима, тъй като от едната страна бе желязната защита на "росонерите", а от другата - атомната атака на каталунците със Стоичков, Ромарио и Бегиристайн, които оформяха фантастичен тризъбец.
В халфовата линия също имаше какво да се види от изпълнители като Бобан, Албертини, Десаи и Донадони в състава на италианците и Бакеро, Амор и Гуардиола в този на испанците.
Но очакваната драма така и не настъпи и Милан разпиля "блаугранас" с 4:0 след две попадения на Масаро и по едно на Савичевич и Десаи.
Финалът в годината с трите деветки се игра в каталунската столица и просто няма как да не присъства в тази класация.
Историята е разказвана и преразказвана, но я щрихираме отново.
Байерн бе воден от Отмар Хицфелд, а Юнайтед - от сър Алекс.
Баварците поведоха рано чрез Марио Баслер и се виждаха победители, но Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер имаха различни планове и пратиха Юнайтед и феновете му в Рая.
Неслучайно този двубой остана в историята като Чудото от Истанбул.
Ливърпул изоставаше с 0:3 след първото полувреме, но с три гола за шест минути, между 54-тата и 60-ата, изравни за 3:3, след което спечели европейската титла след дузпи.
Мениджър на "червените" тогава беше испанецът Рафаел Бенитес.
През 2005-а той бе извел Ливърпул до първия му европейски финал от 20 години, след като няколко месеца преди това мърсисайдци бяха под угрозата да отпаднат от най-престижния турнир още след груповата фаза.
Малдини и Креспо на два пъти бяха на път да съсипят английския гранд с три безответни гола през първата част, но Джерард, Шмицер и Чаби Алонсо направиха 3:3, а при дузпите полският вратар Дудек сякаш хипнотизира стрелците на "росонерите".
Незабравима нощ за тифозите на Интер, които през май 2010 година отпразнуваха на "Бернабеу" требъла под ръководството на Жозе Моуриньо.
На терена бяха две философии - офанзивата на германците, водени от Луис ван Гаал, и прагматичната на Специалния. В крайна сметка печеливша се оказа втората.
И двете попадения за "нерадзурите" отбеляза аржентинецът Диего Милито. Той се разписа първо в 35-ата минута, а след това в 70-ата довърши баварците.
След края на двубоя Жозе обяви, че напуска Интер, а малко по-късно застана начело на Реал.
Реал и феновете му бяха като обсебени от манията за Десетата, но преди десетилетие тя като че ли отново отказваше да попадне в ръцете им.
Атлетико поведе още през първата част чрез Диего Годин и "дюшекчиите" водеха до третата минута на допълнителното време, когато Серхио Рамос вкара за 1:1.
Това сломи хората на Чоло Симеоне, които в продълженията допуснаха още три гола, дело на Гарет Бейл, Марсело и Кристиано Роналдо от дузпа.
Незабравимо!
Печалбите изключват заложената сума в Бонус за Залози. Важат условия, срокове и изключения