Топ 5 на бразилците, блестели в Дортмунд

Десният бек Ян Коуто е поредният южноамериканец, който ще носи жълто-черния екип.

Борусия Дортмунд се подсили с десния бек Ман Сити Ян Коуто, който игра като преотстъпен в редиците на Жирона през последните два сезона. Бразилецът помогна на "каталунците" да заслужат дебютно класиране в Шампионската лига, а сега ще доказва качествата си в германския елит.

Бъдещето изглежда светло за младия краен защитник и той ще може да почерпи вдъхновение от други свои сънародници, играли преди него на "Сигнал Идуна Парк". Ето кои са петте най-добри бразилци преминали през редиците на "вестфалци":

Деде (1998-2001 г.)

Мачове: 398, голове 13, асистенции 55

Отличия: Шампион (2002 и 2011 г.)

Малко играчи, още повече бразилци, са изиграли повече мачове за Дортмунд от бившия лев бек Деде. Всъщност той е на седмо място във вечната ранглиста и първи сред чужденците с 16 мача повече от поляка Лукаш Пишчек. Деде, който се присъединява към Борусия от Атлетико Минейро като 20-годишен през 1998 г., получава контузия още в дебютния си мач, но скоро се възстановява и показва на какво е способен.

През 2002 г. е на върха на възможностите си и с помощта на сънародника си Еванилсон, който играе на противоположния фланг, помага на Дортмунд да спечели шестата си титла в Бундеслигата и да стигне до финала за Купата на УЕФА.

Жулио Сезар (1994-1999 г.)

Мачове: 116, голове 10, асистенции 3

Отличия: Шампион (1995 и 1996 г.) Суперкупа на Германия (1995 г.), UEFA Champions League (1997 г.), Междуконтинентална купа (1997 г.)

Сезар вече е утвърдена звезда в Ювентус и националния тим на Бразилия, когато напуска "бианконерите" и преминава в Борусия през 1994 г., но въпреки това най-силните му години преминават на "Сигнал Идуна Парк", тогава известен като "Вестфаленщадион".

Сезар не е повикан за Световното първенство в САЩ през 1994 г., но бързо превъзмогва това разочарование, като печели последователни титли в Бундеслигата и Суперкупата през първите си два сезона в Дортмунд.

Универсалният защитник, който умееше да действа еднакво добре и в средата на терена, не игра във финала на UEFA Champions League през 1997 г., но приносът му преди това бе достатъчен, за да сложи с гордост медала на врата си и да остане в аналите като една от легендите на Борусия.

Марсио Аморозо (2001-2004 г.)

Мачове: 89, голове 43, асистенции 13

Отличия: Бундеслига (2002 г.)

Аморозо става рекорден трансфер на Дортмунд и изобщо в Бундеслигата, когато се присъединява от Парма през 2001 г. Макар да прекарва само три сезона в клуба, той оставя ярка диря след себе си, особено с изявите си през първата кампания.

През онзи сезон 2001/02 Борусия става шампион на Германия, а Аморозо бележи 18 гола, към които добавя още осем в останалите надпревари, и оформя страховито партньорство с мощния Ян Колер.

С националния екип на Бразилия записва 19 участия и девет гола, но според мнозина тази статистика щеше да изглежда по съвсем различен начин, ако стрелецът не се бе родил в една ера с великия си сънародник Роналдо.

Еванилсон (1999-2005 г.)

Мачове: 170, голове 4, асистенции 30

Отличия: Бундеслига (2002 г.)

Еванилсон изкара шест сезона, играейки срещу Деде, и въпреки че в крайна сметка се наслади на седем сезона по-малко от сънародника си на "Сигнал Идуна Парк", натрупа 170 участия и беше в основата на титлата в Бундеслигата през 2002 г.

Десният бек направи 30 асистенции, което е средно по един принос за гол на всеки пет мача, които изигра с жълто-черния екип. Не напразно той бе първи заместник на великия Кафу през триумфалната кампания на Бразилия на Копа Америка през 1999 г.

Евертон (2001-2005 г.)

Мачове: 154, голове 54, асистенции 22

Отличия: Бундеслига (2002 г.)

Друга ключова фигура от шампионския тим през 2002 г. Евертон може и да записа по-слаби показатели от Аморозо в дебютния си сезон, но въпреки това приносът му от десния фланг не бе никак малък – 10 гола и шест асистенции.

Той и Колер си размениха асистенции в дебютния му двубой за Борусия, а след това поддържаше силно ниво през целия си престой, като отбеляза двуцифрен брой голове във всеки от четирите си пълни сезона в Дортмунд.