От Льов през Манчини и Клоп до Зидан - списъкът със "свободни агенти" е пълен с големи имена.
Треньорската професия във футбола може да бъде колкото възнаграждаваща, толкова и безмилостно жестока към упражняващите я. В наши дни прагът на търпение към мениджърите е безкрайно нисък и последните са само на няколко лоши резултата отстояние от уволнението.
В тази висококонкурентна и стресираща среда дори и най-добрите в занаята могат да останат без работа. Понякога доброволно, за да си вземат заслужена почивка, а понякога просто защото подходящият за тях проект не е наличен в момента и трябва да изкачат да се появи на хоризонта.
В настоящия материал, разделен в две части, ви представяме най-добрите 10 треньори без отбор в момента.
Ето и първата петица:
10. Марко Розе
Розе претърпя истинско фиаско с РБ Лайпциг през сезон 2024/25, овенчано с неизбежното уволнение, но въпреки това трябва да е горд с постигнатото на "Ред Бул Арена". Той може да се похвали с 56.25% спечелени мачове с "биковете" за две години и половина на кормилото, както и спечелен трофей в Купата на Германия.
Тактикът от Лайпциг изведе Борусия Дортмунд до сребърните медали в Бундеслигата през сезон 2021/22, но това се оказа недостатъчно да се задържи на поста на "Сигнал Идуна Парк". В по-ранните етапи от кариерата си той постигна сериозни успехи с РБ Залцбург, включително две титли от Бундеслигата на Австрия и една от Купата на страната.
9. Йоаким Льов
Льов щеше да е много по-напред в тази класация, но голяма част от успехите му не са на клубно ниво, а като национален селекционер на Германия. Той е извън треньорската професия от лятото на 2021-ва, когато приключи дългият му престой начело на бундестима.
Най-значимият му триумф като пълководец на "маншафта", разбира се, е покоряването на световния връх през 2014 година. В неговото CV се открояват също трофеят от Купата на конфедерациите през 2017-а, финалът от Евро 2008 и третото място на Мондиал 2010.
8. Серджо Консейсао
Репутацията на Консейсао пострада сериозно по време на кошмарния му петмесечен престой в Милан през миналия сезон. Иначе всичко започна превъзходно за португалеца с трофей от Суперкупата на Италия, но след загубата от Болоня във финала на Купата на страната и срамното осмо място в крайното класиране в Серия А очаквано беше пратен "на борсата".
Обратно към репутацията на Консейсао, въпросната бе изградена в предишния му клуб Порто, с който тактикът от Коимбра спечели три титли в Примейра лига, четири трофея от Купата на Португалия и по веднъж Купата на лигата и Суперкупата на страната.
7. Анге Постекоглу
Съдбата бе особено жестока към Постекоглу, който въпреки че спази традицията да печели трофей във втория си сезон, извеждайки Тотнъм до върха в Лига Европа, бе осводен от клубното ръководство на лондончани. Това, което последното не успя да прости на австралиеца, бе 17-ото място в крайното класиране във Висшата лига.
Постекоглу достигна до престижния пост в Северен Лондон след немалко успехи извън Англия. Той спечели няколко отличия със Селтик в Шотландия, а преди това стана шампион в първенствата на Австралия и Япония, както и в Шампионската лига на Океания.
6. Лучано Спалети
Спалети оповести собственото си уволнение като селекционер на Италия през юни, а наскоро сподели, че все още не е преглътнал разочарованието. Той се утвърди като един от най-добрите клубни треньори в света преди горчивия опит със "Скуадрата".
Видният спец стори немислимото, извеждайки Наполи до титлата в Серия А през сезон 2022/23, първа за клуба от ерата "Диего Марадона". Преди това той постигна успехи и с Удинезе и Рома, като с "вълците" спечели поредни трофеи в Купата на Италия. Не бива да забравяме и двете му титли със Зенит Санкт Петербург във Висшата лига на Русия.
Кои треньори попадат в челната петица на нашата класация ще разберете във втората част на настоящия материал.
