Пет "прокълнати" суперзвезди, които продължават да преследват първо отличие в кариерата си.
Легендата на германския футбол Марко Ройс изкара 12 години в Борусия Дортмунд, но не успя да спечели нито едно отличие, а проклятието прекъсна едва преди няколко седмици, когато вдигна първа титла в славната си кариера, след като помогна на ЛА Галакси да стане шампион в МЛС.
Случаят с Ройс ни припомня, че талантът, с който разполагаш не винаги е гаранция за успехи в отборен план и печеленето на отличия не е никак лесна работа.
Представяме ви пет брилянтни футболисти, доказали се на най-големите европейски сцени, които все още чакат първата си титла.
Кейн бележеше с лекота за Тотнъм в продължение на години, но за негово съжаление, не успя да ознаменува резултатният си период при "шпорите" с титла. Английският национал се размина на косъм с триумфи във Висшата лига и UEFA Champions League, преди да се запъти към Байерн Мюнхен през лятото на 2023.
Нападателят бързо се адаптира към германския футбол и тормозеше противниковите защити с головете си, но "проклятието" го застигна и в баварската столица.
В дебютния си сезон с екипа на Байерн Кейн и компания бяха детронирани от Байер Леверкузен, който извървя пътя до "Майстершале" за исторически първи път и то без нито една загуба – нещо, което нито един отбор досега не бе правил в германския елитен ешелон.
Кобел не бе на вратата на Борусия Дортмунд, когато тимът за последно завоюва отличие - Купата на Германия през сезон 2020/21, но бе част от състава на "вестфалци", загубил финала на последното издание на UEFA Champions League.
Швейцарецът е фантастичен страж, който на два пъти попада в "Отбора на сезона" в Бундеслигата, и най-добрите години са пред него, но може да се наложи да напусне Дортмунд, ако иска скоро да ликува с отличие.
Пайе доиграва кариерата си в Бразилия с екипа на Вашку да Гама – ход, с който изненада, но в същото време заслужи похвали на фона на превърналите се в тенденция пенсионирания в Близкия изток.
Французинът вече е на 37 години и далеч не е във върхова форма, но когато бе в разцвета на силите си бе играч от световна класа.
Пайе се приближи най-близко до жадувания трофей през 2016 г. и 2018 г. В първия случай загуби финала на европейското с родината си Франция, преди той и съотборниците му в Олимпик Марсилия да станат подгласници на шампиона в Лига Европа.
Настоящият му клуб Вашку финишира изминалия сезон на 10-о място в бразилската Серия А и отпадна в 1/2-финалите на щатския шампионат в Рио де Жанейро, а Пайе изглежда, че ще има незавидната участ да "окачи бутонките" без нито една титла.
Пикфорд може да се похвали с над 70 участия с екипа на Англия и имаше ключова роля за двата финала и единия 1/2-финал на "трите лъва" на големи международни форуми през последното десетилетие.
Стражът на Евертън неизменно е един от най-добрите на своя пост във Висшата лига, особено като се имам предвид, че вратата му е редовно под обсада, но тъй като пази за клуб, който постоянно е застрашен от изпадане, шансовете му да вдигне отличие са много малки.
Освен ако Томас Тухел не успее да "счупи каръка" и да изведе Англия до триумф в голяма надпревара, Евертън не преживее истински ренесанс или Пикфорд не поеме към друга дестинация, шансовете му да целуне трофей не изглеждат особено оптимистично.
Сон спечели Азиатските игри през 2018 г. с националния отбор на Южна Корея до 23 години, но това не се брои за голямо отличие. През годините той споделяше агонията на Кейн и към днешната дата продължава да чака своя момент на слава.
Нападателят на Тотнъм вече е на 32 години и макар все още да е един от най-добрите на своя пост във Висшата лига, времето му бавно изтича и не му остава много, за да спечели значим трофей, какъвто несъмнено приляга на таланта му.
В момента изглежда, че стрелецът има избор, а именно – да остане верен на Спърс или да напусне в търсене на дългочаканата титла.
Печалбите изключват заложената сума в Бонус за Залози. Важат условия, срокове и изключения