Страхотни играчи, които никога не стигнаха до националния отбор

Артета, Ди Канио, Стив Брус...

Легенди на Арсенал, Манчестър Юнайтед (51.00 коефициент да завърши в топ 4 във Висшата лига) и Челси са сред едни от най-добрите играчи, които никога не достигнаха до националните отбори на страните си.

Да облечеш националната фланелка е признание за всеки футболист, но понякога малшансът и съдбата разминават заслужили състезатели с международния футбол на държавно ниво. Спираме се на някои от най-ярките примери:

Микел Артета

Ясно е какъв е футболният интелект на мениджъра на Арсенал (1.72 за победа над Байерн в Шампионската лига), който веднага влезе в щаба на Пеп Гуардиола след края на състезателната си кариера.

На терена бившият халф беше изключително стабилен и за Евертън, и за "топчиите", но така и не облече фланелката на Испания.

Със сигурност има съжаление у него, но сега стремежът му е да става все по-добър и по-добър като треньор.

Паоло ди Канио

Вероятно имаше две неща, които попречиха на Ди Канио да достигне до "скуадра адзура" - невероятните таланти в атака от неговото поколение и темпераментният му характер. Легендата на Уест Хем и Лацио обаче със сигурност заслужаваше да запише някой и друг мач за страната си.

Футбол

Стив Брус

С над 400 двубой за Манчестър Юнайтед с три шампионски титли, три трофея от турнира за ФА къп и КНК Стив Брус беше един от стълбовете на тима на сър Алекс. Идолът на "Олд Трафорд" обаче не получи възможност да играе за Англия.

Карло Кудичини

Един от няколкото отлични италиански вратари, които имаха нещастието да се конкурират с Джанлуиджи Буфон на международно ниво.

Кудичини бе един от най-добрите под рамката на вратата във Висшата лига по време на престоя си като страж на Челси в началото на новото хилядолетие, но не успя да пробие до "скуадра адзура".

Щефан Клос

Подобно на Италия, Германия също е прочута с вратарската си школа, а Клос е отличен пример за това как може да си отличен страж и да не достигнеш до националния отбор.

Прекарвайки осем години в Борусия Дортмунд и Рейнджърс, Клос спечели 13 големи трофея, включително Шампионската лига през 1997 година, но трябваше да се задоволи с два мача за младежкия Бундестим. Защо ли? Отговор в две имена - Оливер Кан и Андреас Кьопке.

Стед Малбранк

Малбранк бе една от звездите на Висшата лига по време на периодите си във Фулъм, Тотнъм и Съндърланд.

Полузащитникът получи две повиквателни за националния отбор на Франция с разлика от осем години, но не успя да излезе на терена за "петлите". Преди това Малбранк премина през всички национални гарнитури без представителната.

Марио де Кастро

Вероятно най-великият футболист, за когото никога не сте чували. Де Кастро играе професионален футбол само пет години, отбелязвайки 195 гола в 100 мача за Атлетико Минейро.

Де Кастро се пенсионира през 1931-ва на 26-годишна възраст, след като печели Campeonato Mineiro.

Дарио Хюбнер

Бащата на Хюбнер е германец, но нападателят винаги е искал да представлява Италия, тъй като е роден и израснал на Апенините.

Въпреки че вкарва над 250 гола в лигата, Хюбнер не успява да си спечели повиквателна в конкуренцията на суперзвезди като Алесандро дел Пиеро, Франческо Тоти, Кристиан Виери и др.

Рекордът на Хюбнер за най-възрастен голмайстор в Серия А беше подобрен едва през 2015 година.

Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.

bet365 News Team

• • 
  •