Сбогом, Джиджи!

От сцената слезе един от най-великите вратари в историята на футбола.

Джанлуиджи Буфон слезе от голямата футболна сцена като един от най-великите вратари в историята. Преди дни знаменитият италианец обяви официално пенсионирането си след изиграването на рекордните 1151 мача в клубния футбол и националния отбор на Италия.

975 от двубоите му са за Парма, Ювентус и Пари Сен Жермен (1.28 коефициент за нова титла в Лига 1), а 176 - за "скуадра адзура".

Кариерата му продължи близо три десетилетия и според мнозина съществуват сериозни аргументи той да бъде провъзгласен за №1 под рамката на вратата за всички времена.

Началото

Буфон дебютира за Парма още на 17 години, а през сезон 1996/97 вече е твърд титуляр в отбора.

През почти цялата си кариера Джиджи си оставаше сред най-значимите фигури сред вратарите - говорим за три десетилетия, през които футболът се разви страшно много.

Буфон не просто се задържаше неизменно на върха, но и пазеше срещу все по-атлетични нападатели при все по-високото темпо на игра.

И не на последно място - в период, когато тактическите функции на вратаря претърпяха революционно развитие.

Съперничеството с Касияс

Няма друг вратар, който да е развил такава кариера в златните години на Калчото, а после да е постигнал толкова много и в модерната ера.

Дори Икер Касияс, често сравняван по величие с Буфон, изгрява едва в началото на новия век, а когато Буфон все още е капитан на Ювентус и извежда тима си във финала на Шампионската лига срещу Реал Мадрид (2017), Касияс вече е в Порто в залеза на кариерата си.

Между 2007-а и 2010-а беше най-ожесточена битка между италианеца и испанеца за страж №1 в света. Но да не забравяме, че Буфон беше титуляр за Италия още от Мондиал 2002, а по-късно между 2015-а и 2017-а игра два финала в Шампионската лига с Юве.

Трудно е да се посочи един период, в който е бил най-добър, но това отново е следствие от дълголетието му.

Близо до съвършенството

Ако говорим за конкретните му предимства, Джанлуиджи Буфон винаги е бил перфектният вратар, който сякаш притежава точната доза от всичко необходимо.

От една страна, може и да не е имал чак такива рефлекси като Касияс, нито пък да е играел толкова добре с крака като Мануел Нойер, но като сбор от качества никога не е стоял по-ниско от тях.

А за разлика от почти всички негови конкуренти, в играта на Буфон трудно може да се намери слабо място.

Джиджи беше по-добър от Касияс при излизането и пресичането на центрирания, както и при играта с крака.

Оливер Кан може би притежаваше по-солидно физическо присъствие от италианеца и по-сигурни ръце (макар че точно те го провалиха в най-важните му моменти). Техниката и дългите пасове на Нойер пък са нещо, за което Буфон може само да си мечтае.

Връщаме се чак към Яшин

Но дори да харесвате някой конкретен вратар повече от Джиджи, то най-вероятно ще трябва да признаете, че двамата са почти равностойни.

А дори най-качествените съвременни вратари като Тибо Куртоа не могат да се похвалят с постоянството на Буфон, нито пък с лидерските му качества.

Сега, когато вече говорим и за кариерата на Буфон в минало време, той още по-често ще бъде сравняван и с легенди като Дино Дзоф и Лев Яшин.

Руснакът си остава единственият вратар със "Златна топка", а това е нещо, което няма да се промени скоро.

Недостижим

Засега не се вижда някой от по-младите, способен да се доближи до дълголетието на Джиджи.

Съименникът му Донарума вече среща сериозни проблеми, Куртоа имаше тежки периоди и в Челси, и в началото в Реал Мадрид (9.00 коефициент да спечели Шампионската лига).

Алисон и Едерсон са модерните емблеми на вратарския пост във Висшата лига, но и при тях е трудно да си представим, че ще задържат нивото си още 10-15 години.

Рано или късно ще се намери кой да съперничи на Буфон и на неговото място в историята - но засега подобен талант не се е откроил на голямата сцена.