Саутгейт направи Англия отново значима (част I)

Той поправи разбития отбор на "трите лъва", но дойде време да си тръгне.

Гарет Саутгейт не беше в настроение да размишлява върху наследството си в онази неделя вечер на 14 юли, когато даде мрачната си пресконференция на "Олимпиащадион". В последната си публична изява като селекционер на Англия (501.00 да завърши на последно място в своята група 2 от Лига В на Лигата на нациите) той заяви, че е "трудно да се размишлява толкова скоро след подобно поражение".

За втори път в рамките на три години той трябваше да стои и да гледа заедно с разплаканите си играчи как противникът вдига трофея на европейското първенство вместо него.

"Да изведеш Англия на два финала никога не е било правено досега, каза той. - Но ние дойдохме тук, за да спечелим, и не успяхме да го направим".

Преди две седмици, в ранната сутрин на 16 юли, научихме, че това наистина е краят на пътя за Саутгейт - така че през следващите няколко седмици няма да има нищо друго освен съдебни дела за наследството. А може би сега британците са твърде близо до това, за да имат някаква перспектива и като че ли стоят в подножието на планина и се мъчат да възприемат всичко.

Голяма част от дискусиите ще зависят от тези две неизбежни точки по-горе: първо, че Саутгейт изведе Англия (7.50 да вдигне Световната купа през 2026-а) до два големи финала - ниво на представяне, което тя е играла само веднъж в историята си, през 1966 г.

Второ, че той не успя да спечели нито един от тях, нито пък някоя от кампаниите си за Световната купа. Той вдигна летвата по-високо от всеки друг в поколенията, но в крайна сметка все пак пропусна последния си скок.

Това обаче е Саутгейт и Англия, така че има нещо повече от подреждане на отбора на терена. Това се превърна във въпрос на политика и култура, на отношения с обществеността и медиите, на национални приоритети и национален разказ.

За мнозина въпросът се свежда до ценностите, до това за какво се бори Саутгейт и как ги кара да се чувстват.

През февруари той беше попитан в интервю какво би искал да пише в некролога му. И даде ясно да се разбере къде са неговите приоритети.

"Надявам се, че той беше достоен човек, каза Саутгейт. - Нищо друго не би било толкова важно. За съжаление напоследък ми се налага да ходя на погребения, или да говоря за бившите мениджъри на Англия (1.083 да спечели своята група в Лига на нациите) - Тери Венабълс и Боби Робсън. И първите неща, които ми идват на ум, са какви са били те като хора. След това имаше възхищение от това какви са били като треньори и всичко останало. Но отправната точка беше, че те бяха добри момчета, добри хора".

Осем години са много време във футбола. Осем години са достатъчно дълъг период, за да се изчерпи търпението на хората. Осем години са достатъчно дълъг период, за да може успехите вече да не предизвикват толкова доброжелателност, а недостатъците и слабостите да дразнят още повече.

В груповата фаза на наскоро отминалото европейско първенство се забелязваше едно недоволство. Имаше нетърпение, усещане за раздразнение от всички страни. По-добре да си тръгнем сега, отколкото да го оставим да се разраства, да оставим оплакванията от създадената среда да се превърнат в нещо много по-отровно, например след нулевото равенство срещу Хондурас (1001.00 да спечели Мондиал 2026) във втория мач от световното първенство през 2014-а.

Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.