Разочарованията във Висшата лига през сезон 2024/25 (част II)

Кои нови попълнения се провалиха в най-ожесточеното първенство на континента?

Футболът често е игра на надежди и обещания, но понякога дори най-шумните трансфери оставят след себе си само ехо от несбъднати очаквания.

В първата част на поредицата ни ви представихме пет от най-разочароващите сделки през сезона във Висшата лига, а сега идва ред и на останалите футболисти, които тръгнаха с амбиция за ново начало, но вместо това попаднаха в задънена улица.

Eто още пет имена, които не оправдаха вложените в тях пари, доверие и мечти.

Еди Нкетия (Кристъл Палас) – 30 млн. паунда

Освободен най-накрая от пейката на Арсенал, мнозина вярваха, че Нкетия ще разцъфти с нова роля в Кристъл Палас. Но засега преминаването му на юг от Темза по-скоро напомня на зле написан сценарий, а доказателство за това са само трите гола през сезона и епизодичните изяви като титуляр.

Що се отнася до причината за малкото игрово време на Нкетия – това бе изключителната форма на Жан-Филип Матета, който буквално запечата мястото си в схемата на Оливър Гласнер.

"Толкова е работлив… понякога ми става тъжно за него", призна Гласнер през април. Засега обаче усилията на Нкетия остават без награда.

Джошуа Зиркзее (Манчестър Юнайтед) – 36.5 млн. паунда

Привличането на Зиркзее бе възприето като истински трансферен удар от страна на Манчестър Юнайтед. "Червените дяволи" се възползваха от освобождаващата клауза в договора му с Болоня и привлякоха един от ключовите играчи от историческото класиране на италианския клуб в UEFA Champions League.

Но както се превърна в традиция за Юнайтед в последните години, нидерландецът се нареди в дългия списък на разочароващи нападатели, следвайки стъпките на Расмус Хойлунд.

Макар че започна с победен гол срещу Фулъм и показа на моменти елегантна техника, Зиркзее успя да отбележи само три попадения във Висшата лига, преди травма в бедрото да го извади от сметките точно когато започваше да намира ритъм.

Допълнителен товар върху плещите му бе и слабата форма на Хойлунд, която постави нереалистични очаквания върху 23-годишния таран в дебютния му сезон на "Олд Трафорд".

Федерико Киеза (Ливърпул) – 12.5 млн. паунда

Още от самото начало трансферът на Киеза в Ливърпул изглеждаше като сделка, която може да тръгне в две посоки – или италианецът щеше да се превърне в култов любимец на "Анфийлд", или хроничните травми отново щяха да го спънат. За съжаление за всички замесени, разви се вторият сценарий.

Макар и да струваше скромните 12.5 млн., седмичната му заплата от 140 000 тежи осезаемо върху бюджета на "мърсисайдци". Киеза записа малко минути поради здравословни проблеми и липсата на доверие от страна на Арне Слот, дори когато бе на разположение.

Това, което можеше да се окаже находка на трансферния пазар, в крайна сметка се превърна в пропилян шанс и няма да е изненада, ако 27-годишното крило потърси ново начало още това лято.

Рахим Стърлинг (Арсенал) – наем

Едва ли някой е очаквал фойерверки от временния трансфер на Стърлинг от Челси в Арсенал, но мащабът на провала му на "Емиратс" определено изненада мнозина. Бившата звезда на Ман Сити изглежда като бледа сянка на себе си в северен Лондон, а с наближаващото му завръщане в Челси, "сините" вече се чудят какво да правят с него.

Престоят му при "артилеристите" бе белязан от хаотични пробиви, неточни отигравания и пълна липса на увереност – все неща, които го държаха далеч от титулярната роля, дори при кадрова криза в предни позиции.

Какво предстои за английското острие е неясно, но посоката надолу вече е стряскащо очевидна.

Жоао Феликс (Челси) – 46 млн. паунда

Надеждите, че Феликс най-сетне е намерил своя дългосрочен дом на "Стамфорд Бридж", угаснаха толкова бързо, колкото пламнаха. Португалецът се завърна изненадващо в Челси от Атлетико Мадрид, но престоят му в синьо се оказа поредният епизод от сагата "пропилян талант".

Само две голови намеси в лигата през първата половина на сезона го изпратиха по познат маршрут – този път към Милан, където дори новата обстановка не донесе пробуждане.

В схемата на Енцо Мареска, доминирана от Коул Палмър и класически крила, Феликс така и не намери своето място. Минутите му идваха предимно в турнирите за купите, а представянето му отново остави усещане за играч, обречен да бъде завинаги "обещание", което така и не се изпълни.