Приказка за "богинята": Между мечтите и реалността

Гасперини преобрази Аталанта, доверявайки се на младите.

Аталанта е един от онези клубове, чийто исторически гоблен наистина трябва да се разплете, за да се открие каква е била мисълта зад името, образите и цветовете, свързани с отбора. Вдъхновението за сегашната им емблема е отпреди повече от 2000 години и те продължават да го адаптират към времето.

2020-а година беше най-болезнената за Аталанта (21.00 тимът да спечели Серия А) и хората в Бергамо - гордият италиански град, който изживя много емоции в последните години.

Джорджо Гори все още се усмихва при спомена за онази нощ. Той е седял със сина си високо на трибуните и е наблюдавал невъобразимия развой на събитията.

Празникът сякаш се е разразил под тях, набирайки сила, докато не погълне и тях.

"Четири гола? Срещу Валенсия? На "Сан Сиро"?" - каза той. Формулира ги като въпроси, сякаш просто трябваше да провери дали видяното е истинско.

По онова време беше трудно да повярва, че се е случило. Още по-трудно е да се повярва, че се е случило сега.

Онзи ден беше може би най-гордият в скромната история на Аталанта, тъй като "богинята" вече има друг, по-щастлив миг, но за него след малко.

Голяма вълна от фенове беше предприела краткото пътуване от Бергамо - проспериращият, красив град, където е базиран футболният отбор, до Милано за първия мач от осминафиналите на Шампионската лига срещу Валенсия (101.00 е ставката за титла в Ла Лига). Аталанта никога не беше дишала толкова разреден въздух. Всъщност, едва ли е предполагала за това.

Целият град сякаш се беше преместил за тази нощ. Алесандро Пецота - фен, който организира автобуси за мачовете на гостите, беше осигурил 10 возила. Всички бяха пълни, общо 600 души. Това беше само малка част от наплива.

Като кмет на Бергамо, Гори и синът му са поканени да гледат мача в директорската ложа. Обикновено атмосферата сред ръководителите е малко по-сдържана, отколкото на трибуните, но тази вечер беше различна.

Когато Аталанта поведе с четири гола, а първото участие на четвъртфиналите на Шампионската лига изведнъж се оказа пред очите им, притесненията за благоприличието започнаха да се разсейват.

"Прегръщахме се толкова силно, сякаш бяхме застанали в сектора с агитката", каза той.

След края на мача той изпрати sms на Джан Пиеро Гасперини - треньорът, който доведе Аталанта тук, за да го поздрави.

Бергамо е малко, провинциално място, а през по-голямата част от 117-годишната си история Аталанта е бил малък, провинциален отбор. След пристигането на Гасперини обаче хоризонтите му се разшириха. Дори в хронично неравностойния финансов пейзаж на елитния европейски футбол, той намери начин да се конкурира - и често побеждава - отбори с много по-дълбоки джобове.

И все пак Аталанта се оказа на прага на място във финалната осмица на Шампионската лига, която обикновено е запазена територия на невъзможно богатия елит на континента, което не отговаря на футболната икономика. Пецота смята онази вечер - 19 февруари 2020 г. - за връх на целия си живот, прекаран в подкрепа на отбора.

Всичко това бе постигнато в характерния му стил: авантюристичен, атакуващ и безмилостен. Треньорът Гасперини не обича играчите му да си подават топката встрани, дори това да е най-разумният вариант. Той иска те да вървят напред, постоянно, да вкарват голове, да забавляват. Това работи. Аталанта, която е изградена с относително малко средства, а редиците й са пълни с играчи, които са смятани или за второстепенни.

"Има футбол преди Гасперини и футбол след Гасперини", казва Дженари.

Заедно с колегата си Андреа Рискаси той пише книга за революцията на Гасперини: Нейното заглавие е: "Приказката за Аталанта: между мечтите и реалността".

Той не изключва, че заключението й може да включва и спечелването на Шампионската лига.

Една от основните причини, поради които Аталанта успява да се конкурира с големите клубове, е младежката академия. Тя е може би най-добрата в Италия и една от най-добрите в света. За разлика от големите отбори, те не могат да си позволят да купуват големи имена, а ги произвеждат.

През годините академията постоянно произвежда играчи на ниво първи отбор; много от тях се превърнаха в звезди на италианския футбол; някои от последните примери са Бонавентура, Конти, Галиардини, Кеси, Габиадини и Калдара. Освен това младежките им отбори са спечелили пет трофея през последните пет години, сред които и шампионската титла "Примавера" през сезон 2018/19.

В Аталанта са решени да подражават на модела на двете най-известни академии в света - на Аякс и Барселона (4.50 да си върне короната от Реал Мадрид). Академията се фокусира върху развитието на техническите способности на играчите преди всичко останало. Те вярват, че е безсмислено да се съсредоточават върху тактиките и формациите, ако играчите не могат да ги изпълняват поради лоша техника.

В крайна сметка единственият начин да се измери успехът на проекта е с резултатите, постигнати на терена, а тези на Аталанта са изключителни през последните няколко години. Те завършиха на трето място през последните няколко сезона и попаднаха още няколко пъти в Топ 4 три пъти.

Голяма част от този успех се дължи на Джан Пиеро Гасперини, който пое работата като мениджър през 2016 г. и още през първия си сезон изведе отбора до четвърто място.

Е, сега неговото име може да бъде канонизирано, тъй като с Гасперини начело, "синьо-черните" спечелиха Лига Европа този сезон. И на финала не победиха кой да е, а Байер Леверкузен (3.50 да защити титлата си), който не познаваше вкуса на поражението във всички турнири през кампанията.

И "богинята" го стори със стил и по убедителен начин - 3:0. И хеттрик на Адемола Лукман, като нигериецът сложи край, по доста болезнен начин, и на мита за непобедимите "аспирини" и техните 51 мача без поражение до този момент.

Гасперини направи нещо повече от това просто да донесе резултати на Бергамо, той даде на отбора идентичност.

Когато погледнем настоящия отбор, както и селекцията в последните няколко сезона, нито едно от имената му не се откроява индивидуално, но когато ги разгледаме като отбор, те се превърнаха в един от най-силните тимове в Европа и до голяма степен това се дължи на работата, която Гасперини и неговият екип свършиха.

Историята на Аталанта можеше много добре да бъде просто поредният приказен сезон, който да живее в съзнанието на феновете им дълги години, но не е така. Те показаха, че са изградили сериозен и амбициозен проект с много здрави основи и че настоящите им успехи са следствие от многото взети правилни решения. Голяма част от успеха може да се припише на Гасперини и неговия екип, но би било много наивно от наша страна да не признаем цялата работа, свършена от клуба зад кулисите.

Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.