Пет извода след победния кош на Халибъртън

Един от лидерите на Индиана донесе обрата в мач №1.

Тайрис Халибъртън пише поредната победна глава, Оби Топин продължава да блести за Индиана, а OKC остава назад в края.

Ето какво правят "пешеходците": те поддържат темпото. Те се препъват малко, пълзят назад, висят наоколо във въздуха, флиртуват с водачеството, отварят вратата, преминават през нея... и позволяват на Тайрис Халибъртън да я затръшне зад тях.

Това са те - упорита и непоколебима група, водена от един от най-добрите играчи в решаващите моменти в последно време и в този финален плейоф.

Всеки с къса памет получи шокиращо напомняне тук, на най-голямата сцена, като гост, срещу най-доминиращия отбор в лигата, когато Инди отново "излъга смъртта".

Ако играчите на Оклахома Сити Тъндър не знаеха тогава, сега знаят – заедно със скептичния баскетболен свят, който предчувстваше едностранен финал на НБА в полза на отбора от Оклахома Сити, който се пребори през сезон за 68 победи.

Вместо това, след един двубой, предимството е за Пейсърс след победа със 111:110, която беше осигурена с изстрел от... кой друг? Халибъртън остави следа от разбити сърца в плейофите по пътя си към този град и я допълни в петък с дързък изстрел от 6,4 метра с 0,3 секунди оставащи, който остави ОКС разбит.

Следователно, турнето на Халибъртън 2025 Late Game Big Shot продължава. Първо Бъкс, после Кавалиърс, след това Никс, а сега и Тъндър в най-важния мач в професионалния му живот.

Но победният кош стана възможен благодарение на смелия отбор, който никога не водеше, докато топката на Халибъртън не влезе в коша.

"Пешеходците", които изоставаха с 15 точки в четвъртата част, регистрираха поредното си завръщане, което вече се превърна в навик. Това беше петият път в тези плейофи, в който те завършиха с победен обрат след изоставане с 15 пункта, което е най-много за един отбор в един плейоф в ерата на "play-by-play".

"Тази банда никога не се предава, каза Халибъртън. - Никога не вярваме, че мачът е приключил, докато не стигне до финала, и това е чистата истина. Това е просто увереността, която имаме като състав, и мисля, че това е голяма причина защо това се случва".

Треньорът на Оклахома Сити Марк Дейно сподели: "Това е част от тяхната идентичност".

А колкото до всички подробности и драма от първия мач на финалите на НБА 2025, ето пет извода, като започнем с очевидното:

1. Халибъртън се справя брилянтно, епизод №4

Когато изброяваме обстоятелствата около най-новите му героични подвизи, е необходимо да започнем с това малко неясно решение, което показва защо Рик Карлайл е толкова добър треньор.

След като Аарън Несмит овладя пропуснатата топка на Шей Гилджъс-Александър 11 секунди преди края, Карлайл не поиска прекъсване. Защо да го прави, само за да измисли очевидното? Защо да рискува пас срещу защитата на ОКС, която създаваше проблеми през по-голямата част от вечерта?

Защо да не продължи играта, да се довери на Халибъртън и да го остави да направи това, което прави най-добре?

Вярата на Карлайл беше възнаградена за пореден път.

Халибъртън процъфтя под натиска, разбра спешността, държа "гръмотевиците" под напрежение в отбрана и спокойно се измъкна за кош, който даде преднина – без да бъде блокиран от двама играчи. Кейсън Уолъс беше сам, безпомощен.

"Имаме много опит в такива мачове, каза Карлайл. - Просто се опитваме да му подаваме топката колкото се може повече в такива ситуации".

А колкото до самия изстрел, какво друго може да се каже?

Халибъртън има такава увереност в такива ситуации, играчите с гена на решаващия момент не се притесняват да пропуснат или да се страхуват от последствията от това.

"Очевидно съм уверен в способностите си, каза той. - Това е изстрел, върху който съм работил милион пъти и ще работя още толкова".

2. Пейсърс най-накрая контролират топката, а след това и мача

Този двубой беше в опасност да се изплъзне от отбора, който никога не го контролираше. Независимо дали това се дължеше на нервите от мач №1, на страхотната защита на Oклахома Сити или на комбинация от двете, "пешеходците" или изпускаха топката, или тя постоянно им се отнемаше.

Те имаха 19 загуби на топката през първото полувреме. OKC се нахвърляше всеки път, когато някой от Пейсърс се осмеляваше да дриблира с топката, изпращайки защитници, които се промъкваха от сляпата страна, за да я отнемат, или просто прекъсваха пасовете. Лу Дорт беше особено досаден, с четири откраднати топки през полувремето.

Може би най-голямата изненада не беше, че Халибъртън отбеляза победния кош. Може би беше, че състезателите на Пейсърс поправиха грешките си и го направиха бързо.

Ако не бяха го сторили, този мач щеше да им се изплъзне завинаги. И така, отборът, който пазеше топката през целия сезон – със средно само 13 загуби на топката на срещи – имаше само три в третата четвърт и мачът започна да се обръща в полза на Индиана.

Тъндър имаше един последен отговор, когато Джейлън Уилямс открадна пас и вкара със забивка. Преднината на "гръмотевиците" беше 15 точки, най-голямата в мача. И оттам нататък тя намаляваше постоянно.

"Мисля, че се справихме чудесно, като просто ги изморихме, каза Халибъртън. - Когато стигне до 15, можеш да се паникьосаш или да обсъдиш как да стигнем до 10 и как да стигнем до пет и оттам нататък".

3. SGA се подхлъзва в момента на истината

В продължение на 47 минути и 50 секунди това беше типичен мач за Шей Гилджъс-Александър – тоест, той отбелязваше точки и Пейсърс не можеха да направят много, за да нарушат ритъма му... докато не го направиха.

Гилджъс-Александър отново и отново намираше позициите си, създаваше пространство, пускаше в действие отскока си и поддържаше ритъма. Той беше добър с 38 точки. Когато OKC се нуждаеше от кош в четвъртата четвърт, за да развали превземането на Индиана, той го направи... докато не се провали.

Когато наистина имаше значение, с 11 секунди до края и когато Тъндър видяха, че контролът им върху мача се изплъзва, Гилджъс-Александър се освободи, излезе за 15-футов скок... и уцели задната част на ринга. Преднината беше само една точка. Топката беше за Индиана. И беше ред на Халибъртън да бъде героят.

Поздравяваме гарда на Пейсърс Андрю Нембхард - сънародник на Гилджъс-Александър, който го познава от години – двамата са "кръстосвали шпаги" още в гимназията и са членове на националния отбор. Той не се поколеба в този момент. Нембхард играеше плътно срещу Гилджъс-Александър, остана пред него и не направи фаул.

"Мисля, че Дрю вероятно е видял малко от това, на което е способен Шей", каза центърът на Пейсърс Майлс Търнър.

Освен това, с 22 секунди до края, Паскал Сиакам не успя да вземе изпуснатата топка и тимът на Оклахома Сити имаше 14 секунди до края на времето за стрелба. Гилджъс-Александър не можеше просто да изчака да изтече времето.

Все пак, това беше изстрел, който той е правил милион пъти, изстрел, който му помогна да спечели наградата MVP, но този път не успя. Такива неща се случват, но това не беше мач през февруари.

"Баскетболът има възходи и падения, каза той, като сви рамене. - Сега нищо не мога да направя по въпроса".

4. Топин го направи

Когато Пейсърс бяха в затруднение в началото на мача и отчаяно търсеха стабилност, те я намериха в един резервен играч, който беше изхвърлен от предишния си отбор за два избора във втория кръг.

Никс са или на голф игрището, или на плажа, и определено са в списъка с коледни картички на "пешеходците" заради тази размяна. Що се отнася до Оби Топин, той е на три победи от шампионата, ситуация, която той помогна да се осъществи с навременни игра в първия мач. Всеки път, когато домакинът заплашваше да се откъсне, Топин, изглежда, отговаряше с триточков изстрел.

"Работил съм цял живот, за да бъда в позицията, в която съм сега", каза той.

Топин отбеляза два пъти в четвъртата четвърт, когато обратът стана сериозен. Общо: 17 точки, 5 от 8 тройки и 5 борби за 25 минути.

"Човече, самочувствието му никога не се разклати, каза Търнър. - Той започна мача с две или три загуби на топката и други подобни, но успя да окаже влияние, като отбеляза няколко тройки веднага след това".

5. OKC не можа да довърши започнатото

Въпреки цялата си ефективност, рекордна разлика в точките и по-специално доминацията си над Изтока – до четвъртък "гръмотевиците" загубиха само веднъж срещу отбори от тази конференция – Тъндър понякога се сблъскваше с един постоянен проблем: неспособността си да довърши започнатото.

Загубата на преднината в четвъртата четвърт беше по-скоро досада през редовния сезон. Вътрешният страх беше, че това може да се пренесе и в плейофите. Имаше слаби признаци за това в полуфиналите на Западната конференция срещу Денвър, но Тъндър завърши силно в мач №7 и изглежда изгониха тези "призраци".

Е, не съвсем. Защитата им записа 19 загуби на топката през първото полувреме. Домакините водеха с двуцифрена разлика в средата на четвъртата част. Те направиха 16 изстрела повече в двубоя, имаха 18 загуби на оранжевото кълбо по-малко – това обикновено е формулата за победа.

"Играхме достатъчно добре, за да спечелим, каза Алекс Карузо. - Просто не довършихме мача".