Кюрасао, Хаити, Йордания, Кабо Верде и Узбекистан записаха исторически успех по пътя към Мондиала, а още няколко държави се борят за последните квоти.
Разширеният формат на Световното първенство промени картата на футбола и даде шанс на държави, които дълго стояха далеч от голямата сцена. С увеличаването на квотите до 48 отбора пътят към финалите се отвори и за нации, свикнали да се борят не само със съперници, но и с ограничения, условия и липса на традиции.
Кюрасао, Хаити, Йордания, Кабо Верде и Узбекистан преминаха през трудни квалификации и заслужено си осигуриха място на Мондиала. Зад тях остават държави като Косово и Нова Каледония, които все още преследват последния шанс в решителните плейофи. В тази нова световна картина до финалите стигат не само силните, но и онези, които са готови да защитят мечтата си докрай.
Кабо Верде
Малкият атлантически архипелаг е по-известен като туристическа дестинация, отколкото като футболна сила. Никой от играчите в националния тим не се състезава в местното първенство, а около половината са родени извън страната. Това не попречи на селекционера Педро Лейтао Брито да събере група, която игра със самочувствие и дисциплина в африканските квалификации.
Победата над Камерун у дома бе моментът, в който хоризонтът внезапно се отвори. А по-рано, в драматичен мач в Либия, Кабо Верде се върна в борбата след куриозен гол – далечен удар на Сидни Кабрал от почти центъра премина между краката на вратаря Мурад Ал Ухейши.
Квалификацията бе официално подпечатана след успех с 3:0 над Есватини, а страната с население от около 600 хиляди души стана вторият най-малък участник в историята на Мондиала след Исландия.
Кюрасао
През ноември още по-малка островна държава преживя своя исторически момент. Кюрасао, територия от едва 444 квадратни километра и население под 200 хиляди души, живее с бейзбол, но именно футболът го постави на картата на света.
Националният отбор играе първия си официален мач едва през 2011 година, след разпадането на Нидерландските Антили. Естествено, повечето играчи идват от европейските лиги, а селекцията е изградена около техния опит.
Решаващият момент дойде като гост на Ямайка, където Кюрасао се нуждаеше поне от равенство. В шестата минута на добавеното време домакините поискаха дузпа, но намесата на ВАР показа, че резервата Джереми Антонис е играл чисто срещу Шамар Никълсън.
Селекционерът Дик Адвокаат отсъстваше по семейни причини и остави воденето на отбора на своя помощник Кор Пот. Последният не успя да се свърже с шефа си веднага след мача, защото линиите бяха претоварени – но едва ли това е изненадало някого. Празненствата бяха гарантирани.
Хаити
Историята на Кюрасао се преплита с тази на Хаити, който чакаше 52 години, за да се върне на Световното първенство. Участието през 1974 година остава неизменно свързано с името на Еманюел Санон – един от стоте легендарни футболисти на Мондиала според "Франс Футбол".
Поради сложната ситуация в страната отборът беше принуден да играе всички свои домакински квалификации извън Хаити, като прие мачовете си във Вилемстад, Кюрасао. Под ръководството на Себастиен Мине тимът превърна чуждия стадион в крепост и не допусна нито един гол в решителната фаза.
Последната стъпка беше победа с 2:0 над Никарагуа, след която играчите трябваше да следят по телефоните си дали срещата между Хондурас и Салвадор ще донесе благоприятен за тях резултат.
Узбекистан
След разпадането на Съветския съюз Узбекистан се превърна във водеща азиатска република, но на футболното поле почти винаги оставаше на крачка от голямата сцена. Първите седем опита за класиране завършваха разочароващо – до осмия, който донесе така чаканото облекчение.
"Белите вълци" изковаха решителната точка с нулево равенство като гост на Обединените арабски емирства. Пет дни по-късно, пред пълен стадион в Ташкент, тимът победи убедително Катар с 3:0. Попадението на Азизбек Тургунбоев бе едно от най-красивите в квалификациите, но фокусът падна върху тържествата след последния съдийски сигнал.
Президентът Шавкат Мирзийоев организира специално шествие за отбора, а всички футболисти получиха луксозни електрически автомобили. Въпреки това само четири месеца по-късно наставникът Тимур Кападзе бе заменен от италианеца Фабио Канаваро, а местната легенда прие ролята на негов асистент.
Йордания
Футболът отдавна е най-популярният спорт в Йордания – от оживените улици на Аман до прашните игрища в селата. Целта винаги е била ясна, но недостижима: Световното първенство. Най-близо отборът беше през 2014 година, когато стигна до междуконтинентален плейоф, но бе напълно надвит от опитния Уругвай.
Днес картината е различна. Под ръководството на местните специалисти Хюсеин Аммута и Джамал Селами тимът премина уверено през квалификациите. Героят в решаващия мач в Оман бе Али Олван, който оформи хеттрик при победата с 3:0, но публиката аплодираше и крилото Муса Тамари – водещият играч на тима и един от най-разпознаваемите футболисти в региона.
Успехът на Йордания се вписва в по-широкия контекст на международната сензация. За първи път Катар се класира за Мондиала без да е домакин, а Панама се завръща след осемгодишна пауза.
Още шансове за аутсайдерите
Шест места все още чакат своя притежател, а плейофите дават възможност на няколко държави от развиващи се футболни региони да продължат да мечтаят.
Ирак се добра до плейофите след дузпа, отсъдена 17 минути след края на редовното време в драматичната победа с 2:1 над ОАЕ. Суринам също е в играта – поражението с 3:1 от Гватемала бе компенсирано от автогол на Никълъс Самайоа в 93-тата минута, който изпрати тима в следващата фаза.
ДР Конго пристигна в плейофите след успех с дузпи над Нигерия, а треньорът Ерик Шел обвини съперника, че използвал "вуду" по време на серията. Боливия също получи шанс въпреки едва шест победи в осемнайсет мача и отрицателна голова разлика от 17:35.
Мечтите още не са приключили и за Нова Каледония и Ямайка. В Европа Косово и Северна Македония продължават борбата си за място на Мондиала.
