Играчите със 100 или повече мача за "трите лъва".
След като вече записа името си в историята като водещ реализатор на Англия за всички времена, по-рано този месец Хари Кейн се присъедини към друг престижен клуб, а именно този на играчите със 100 мача за "трите лъва".
На хоризонта за нападателя на Байерн Мюнхен вече е следващия рекорд, с който да излезе начело в списъка от полеви играчи, записали най-много мачове с националната фланелка.
Представяме ви втората част от поредицата ни с легендите, които също са представлявали родината си 100 или повече пъти.
В блестящата си международна кариера, продължила 11 години, покойният Боби Мур вдъхнови Англия като капитан за единствения към днешна дата триумф на отбора на Световно първенство – през 1966 г.
Мур ще се запомни като един от най-добрите защитници в историята на великата игра. Иконата на Уест Хем навъртя 100 мача за "трите лъва" по-бързо от всеки друг преди и след него, а съвършеният му шпагат, с който отне топката на Жайрзиньо в сблъсъка срещу Бразилия на Мондиал 1970, ще остане завинаги в световния футболен фолклор.
Джерард записа всичките си 114 мача за представителния отбор, докато бе част от състава на Ливърпул, което го прави футболистът с най-много мачове за мъжкия тим на "трите лъва", представлявайки един, единствен клуб.
Легендата на "мърсисайдци" е един от четиримата англичани в историята, участвали в шест големи международни форума (три световни първенства и три европейски), а ако не беше контузията, поради която пропусна Мондиал 2002, броят на големите му турнири щеше да е седем.
Бившият полузащитник завърши международното си приключение с 21 точни попадения.
Международната кариера на Бекъм, която бе изпълнена със сладки и горчиви моменти, приключи през 2009 г., когато записа 115-ия си и последен мач за Англия.
Бившият ас на Ман Юнайтед и Реал Мадрид се превърна в "грешник" за страната си след червения картон в 1/8-финала срещу Аржентина на Мондиал 1998 – двубой, който по-късно англичаните загубиха след дузпи.
Няколко години по-късно обаче Бекъм изкупи вината си, като реализира решаващ гол от пряк свободен удар в квалификацията срещу Гърция, за да изпрати тима си на Мондиал 2002.
Президентът на американския Интер Маями вкара общо 17 гола за Англия и никога не се оттегли от тима официално. Контузия попари мечтите му да участва на Световното през 2010 г., а две лета по-късно Фабио Капело не го включи в списъка за Европейския шампионат.
Рууни е лидер по мачове за Англия сред полевите футболисти, но след като вече бе изместен от челото на вечната голмайсторска листа от Кейн, въпрос на време е сънародникът му да го задмине и по брой участия.
В рамките на 15-годишна кариера в мъжкия представителен тим от 2003 до 2018 г. Рууни стана автор на 53 гола, което бе рекорд до март 2023 г., когато Кейн наниза 54-ото си попадение.
Избиран четири пъти за Играч №1 в родината си – което е безпрецедентно постижение, Рууни продължава да е най-младият реализатор в историята на националния отбор на островитяните, след като откри сметката си на едва 17-годишна възраст.
Шилтън е един от живите примери за футболното дълголетие на вратарите. Бившият страж носи с гордост екипа на Англия в продължение на цели 20 години – от 1970 до 1990 г., записвайки 125 срещи за този период.
Поради голямата конкуренция в лицето на Рей Клеменс, Шилтън изигра първия си мач на Световни финали чак на 32-години, а след това натрупа още 16 на шампионат на планетата – рекорд, ненадминат и до днес.
Също така Шилтън е носител на рекорда за най-много изиграни мачове на клубно и национално равнище, а именно – 1411.
Печалбите изключват заложената сума в Бонус за Залози. Важат условия, срокове и изключения