Обзор на сезона на Григор Димитров (част I)

Основни акценти от първата половина на кампанията на най-добрия ни тенисист за всички времена.

На 33 Григор Димитров изпрати един от най-успешните сезони в кариерата си и независимо от неизбежните спадове, възходите и покорените върхове бяха много повече, и родната звезда има много неща, с които да се гордее, когато "дръпне чертата".

В настоящия материал, разделен в две части, правим обзор в хронологичен ред на постигнатото от световния №10 през последните 11 месеца.

Първата част от материала обхваща представянето на Димитров от началото на сезона до след края на Откритото първенство на Франция.

Австралийско лято със сладко-горчив привкус

Григор се радваше на "златна есен" през 2023-та, а набраната инерция съумя да пренесе в началото на сезон 2024. В един от любимите си турнири, този в Бризбън, той успя да сложи край на над шестгодишната "суша" без трофей след победа във финала над тогавашния №8 Холгер Руне (Дан).

След първия дубъл на АТР титла в кариерата си, Димитров се отправи към Мелбърн с големи очаквания. Той прескочи първите си две препятствия на Откритото първенство на Австралия, но се препъна на третото, отстъпвайки на сензацията Нуно Боржеш (Пор), което няма как да не е вгорчило леко настроението му на път към Европа.

Солидно присъствие в Марсилия и Ротердам

Разочарованието от ранното отпадане на "Мелбърн Парк" бе бързо забравено и след нови три победи на закрито в Марсилия, Гришо отново бе участник в мач за трофей. Натрупаната умора от изтощителната битка срещу Карен Хачанов (Рус) предната вечер обаче не позволи на българина да покаже най-доброто срещу летящия по корта Юго Умбер (Фра) и той трябваше да се задоволи с второто място.

На следващата седмица Димитров отново бе в действие, матирайки съперник след съперник с блестяща игра в Ротердам. Нови три поредни победи го изведоха до подножието на финала, където вдъхновеният Алекс Де Минор (Авсл) се оказа непреодолимо препятствие за двукратния шампион от Бризбън.

Мощно изригване в слънчев Маями

Следващото предизвикателство пред Григор бяха Мастърс турнирите в Индиън Уелс и Маями, известни като "Слънчев дубъл". Старият познайник и бивш №1 Даниил Медведев (Рус) спря българина по пътя към осмицата в калифорнийската пустиня, но тази загуба сякаш направи нашенеца още по-жаден за успехи.

Шампионът от Финалите на АТР през 2017-а не беше стигал по-напред от 1/8-финал в предходните си 12 участия в Маями, а в откриващия си мач в турнира бе на две точки от загубата срещу Алехандро Табило (Чил). Фамозният обрат срещу Табило вдъхнови хасковлията да извърви целия път до третия си Мастърс финал.

Поредни победи над съперници от топ 5, №2 Карлос Алкарас (Исп) и №5 Александър Зверев (Гер), осигуриха на Димитров място в големия финал, в който родният ас не успя да се противопостави на "машината" Яник Синер (Ита).

Нов личен връх в Париж след трудно начало на сезона на клей

Клеят е най-коварната настилка за Григор и това отново пролича по време на подгряващите турнири преди "Френч Оупън". Българинът не беше губил дълго време откриващия си мач в турнир на АТР, но това му се случи в Мадрид, а в Монте Карло и Рим той се препъна в 1/8-финалите.

Бившият №3 обаче беше преобразен в най-важния турнир на "червено"- Откритото първенство на Франция. В Париж той попълни колекцията си от 1/4-финали в Големия шлем след ключова победа над добрия си приятел и "редовен абонат" Хуберт Хуркач (Пол).

Димитров бе само на крачка от това да има 1/2-финал на всеки един от турнирите от "славното каре", но от другата страна на мрежата в двубоя му от фазата на последните осем отново бе Синер. Южнотиролецът за пореден път пречупи хасковлията в последователни сетове, но въпреки това последният си тръгна от френската столица доволен от новото си лично постижение.

Очаквайте втората част от обзора на сезона на Григор Димитров, в която ще разгледаме представянето на българина от Уимбълдън до последния му турнир за годината, този в парижката зала "Берси" от сериите Мастърс.