Обратно на пистата с гръм и трясък

Петима пилоти, сътворили вдъхновяващи завръщания във Формула 1.

Получаването на втори шанс е благословия, но тя носи със себе си и огромна отговорност. Историята на Формула 1 помни няколко случая, в които тези шансове са били напълно оправдани, а получателите им са се възползвали от тях по най-добрият възможен начин.

В кариерите и на най-великите спортисти винаги има моменти на спад. По една или друга причина големи имена от Формула 1 са губили местата си в стартовата решетка и това ги е мотивирало до краен предел да разгърнат пълния си потенциал и да покажат на света на какво са способни.

В следващите редове ще отдадем заслуженото на петима пилоти, възобновили по впечатляващ начин кариерите си в престижната верига.

5. Кевин Магнусен

Магнусен прави зрелищен дебют във Формула 1 с второ място в Гран При на Австралия през сезон 2014 и за него започва да се говори като за бъдещ световен шампион. Нещата обаче не се развиват в желаната от него посока, като основна причина за това е, че той не стои зад волана на болид, който да отговаря на огромния му талант.

Датчанинът заедно с Ромен Грожан губят доверието на босовете на Хаас, които решават да ги заменят с двама дебютанти през 2020 година в лицето на Мик Шумахер и Никита Мазепин. Магнусен е принуден да изкара една година извън Формула 1 преди да получи отново договор от Гюнтер Щайнер.

К-Маг се завръща на пистата с пето място в Бахрейн и завършва в точките в три от първите четири старта през 2022-ра. Той приключва кампанията пред своя сътборник Шумахер, събирайки 25 точки срещу 12 на колегата си.

4. Фернандо Алонсо

Емоционалната раздяла на Алонсо с Формула 1 в края на сезон 2018, за радост на феновете, не трае дълго. Той се възползва от овакантеното място в Алпин и отново става част от стартовата решетка през 2021 година.

Двукратният световен шампион си партнира с Естебан Окон в продъжение на два сезона и помага с много за израстването на тима. Той има сериозен принос за изненадващия триумф на Окон в Унгария през 2021-ва.

На 41 испанецът продължава да е част от кервана на Формула 1 и през новата кампания ще управлява болид на Астън Мартин (8.00 Нандо да спечели състезание през сезон 2023).

Още новини за Формула 1

Недостижими по победи за Ферари

Колеги и кръвни врагове

Недостижимите рекорди във Формула 1

Най-много подиуми без победа

3. Михаел Шумахер

Шумахер финишира втори в шампионата през 2006 година, след което слага край на кариерата си. Той остава далеч от Формула 1 в продължение на повече от три години преди да се завърне отново, подписвайки с Мерцедес.

Германската легенда не е в битката за титлата по време на престоя при "Сребърните стрели", продължил от 2010 до 2012 година. Той обаче изважда максимума от колата си, печелейки няколко полпозишъна и дори един подиум.

Шуми дава много на Мерцедес с ценния си опит, а през 2012-та спира окончателно със спорта. Той е наследен в отбора от Люис Хамилтън, а останалото е история.

2. Ален Прост

Прост няма нужда от представяне. Той е един от най-големите таланти в историята на Формула 1 и може да се похвали с четири шампионски титли в личната си колекция, последната от които е постигната по забележителен начин.

Французинът има куп проблеми през 1991 година, когато не харесва болида на Ферари и влиза в спор с босовете на тима. В крайна сметка той е отлъчен от "Скудерията" и трябва да си вземе принудителна почивка през сезон 1992.

Прост се завръща във Формула 1 с Уилямс през 93-та и го прави с гръм и трясък. Той печели общо седем състезания и грабва титлата, изпреварвайки с цели 26 точки големия си конкурент Айертон Сена.

1. Ники Лауда

Лауда става отново част от стартовата решетка през сезон 1982 след четири години отсъствие от веригата. Тогава едва ли някой е предполагал, че в края на 84-та той ще ликува за трети път със световната титла след пет победи за Гран При.

Това обаче не е първото завръщане на непримиримия австриец в спорта, като предходното е още по-паметно. През 1976 година той претърпява жестока катастрофа в Гран При на Германия, която по чудо не отнема живота му. Само шест седмици по-късно той отново е в своето Ферари, преследвайки призовите места с още незараснали рани.

Лауда не печели титлата при пилотите през този сезон, но е само на точка от нея. Неговият подвиг обаче остава като едно от най-великите завръщания в историята на световния спорт.