Милан и Арсенал едва ли са имената, които биха учудили някого с това постижение, но в списъка се откроява... Перуджа.
Да завършиш една кампания без да допуснеш загуба, не е по силите на всеки. Годините си минават, времената се менят, но тези, които са постигнали нещо подобно, остават в историята.
Представяме ви третата част с отборите, завършили без шампионатно поражение в топ първенствата на Европа.
Без загуба и без титла
Историята не помни тези, които остават втори. Но Перуджа трябва да е изключение. Всичко започва през 1974 г. в Серия Б с бизнесмена Франко д'Атома и треньора Иларио Кастаниер. За две години те извеждат клуба в елита и го повеждат към величието.
Всяка приказка има нужда от герои. Но и от катарзис. На 30 октомври 1977 г. на мач с Ювентус (5.00 да върне титлата в Торино) любимецът на феновете на Перуджа Ренато Кури е покосен на самия терен от инфаркт едва на 24 години...
Клубът губи самия символ на своя прогрес. Но пък го почита не само с кръщаването на негово име на построения нов стадион.
През 1978/79 духът на Кури помага на Перуджа да попадне сред "Непобедимите". А в схемата 1-3-2-3-1 главните роли са за вратаря Нело Малиция, допуснал само 15 гола, безкомпромисния либеро Пиерлуиджи Фрозио и неуморимия Паоло дал Фиуме в средата на терена.
Едва 34 вкарани гола и 19 равенства обричат тима да остане, макар без загуба, също и без титла. И не е писано "вълшебната приказка" да продължи.
Идването на Паоло Роси през следващия сезон носи на Перуджа само скандали, посредственост, а накрая и изпадане...
Капело и красивата игра
Сезонът без загуба на Милан (7.50 да спечели Серия А) е вододелът между ерата на Ариго Саки и тази на Фабио Капело. През 1991 г. Саки е уволнен след скандал с Марко Ван Бастен и сезон без трофей. Капело, който като играч на Милан печели титлата за сметка на непобедения Перуджа през 1979-а, заема поста почти без треньорски опит.
В следващите десетилетия Дон Фабио е орисан да се отличи с математическа прецизност и дефанзивен стил. Но първият му сезон ще се запомни с невероятно атакуващата и красива игра на "росонерите".
Със Себастиано Роси в пророческата роля на "вратар - дистрибутор". С Паоло Малдини като нападащ ляв бек. С 19-годишния Деметрио Албертини, който измества Карло Анчелоти.
И с голямата разлика, която идва от щастливия Ван Бастен в сравнение с нацупения нидерландец от предишния сезон.
Разлика, измервана в 14 попадения в Серия А повече от предишната година за самия Марко и 18 повече за целия отбор... Това е стартът на една от най-великите ери на доминация изобщо във футбола. Преди да поеме към Мадрид, за пет години Капело печели титлата четири пъти и дори успява да убие мита за "Дрийм тима" на Кройф и Барселона...
Революцията на Венгер
20 години след титлата си през 2004 г. Арсенал (17.00 за дубъл в Англия) още е отборът на "Непобедимите". Но онази кампания бе само кулминацията на революция, която Арсен Венгер провежда, и то не само в своя клуб.
При пристигането си през 90-те той заварва английския футбол, изоставащ в техническо, тактическо и организационно отношение, в плен на остарели схващания, без качествени тренировъчни бази и съмнителен медицински контрол.
Сега, близо 30 години по-късно, Висшата лига се отличава с повече професионализъм от всеки друг шампионат. И катализаторът на този процес е работата на Венгер в Арсенал.
Неговият тим, завършил без шампионатна загуба през сезон 2003/04, се помни с атакуващия гений на Анри и Пирес, но успехът нямаше да го има без Кемпбъл и Коло Туре в отбрана, без Леман на вратата и "мелницата" на Патрик Виейра и Жилберто Силва в средата на терена.
Върхът на Венгер се оказва и краят на неговия славен период от три титли и три Купи на Англия за 6 години. Символично триумфът от 2004 г. е "лебедова песен" за легенди като Бергкамп, Киоун и Парлър.
Нов стадион, нов стил, ново величие. Революцията е завършена. Връзката с 90-те е окончателно прекъсната...
Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.
Печалбите изключват заложената сума в Бонус за Залози. Важат условия, срокове и изключения