Трима футболисти, които не получиха достатъчно признание за успешния сезон на "нерадзурите".
Симоне Индзаги преобрази Интер през последните три години, давайки началото на един успешен цикъл, изпълнен с възходи и падения. Преди настоящия шампионски сезон бившият италиански национал изведе момчетата си до две Купи на Италия и три Суперкупи на страната, както и до финала в Шампионската лига в предното издание на най-силната клубна надпревара на Стария континент.
"Нерадзурите" претърпяха загуба от Ман Сити в битката за "Ушатата" в Истанбул, а това разочарование им послужи като източник на вдъхновение. През сезон 2023/24 момчетата на Индзаги спечелиха титлата в Серия А, дарявайки на своя наставник най-голямото по престиж отличие в треньорската му кариера.
Триумфът бе изключително сладък, особено след като бе официално узаконен след успеха с 2:1 в градското дерби срещу Милан в предпоследния кръг. Интер покори елитния ешелон на Италия за рекорден 20-ти път в историята, а с това получи право да пришие втора звезда на фланелките си от следващата кампания.
По време на шампионския поход играчи като Лаутаро Мартинес, Маркъс Тюрам, Николо Барела и Хакан Чалханолу доминираха заглавията в медиите. Имаше обаче и ключови фигури в състава, които рядко попадаха под светлините на прожекторите, а приносът им не бе никак малък. В този материал ще ви представим три от тези недооценени звезди на "нерадзурите".
Междувременно залози за това Интер да спечели гостуването си на Сасуоло на 4 май можете да правите с коефициент 1.50. Евентуално равенство в мача умножава залога със ставка 4.20.
34-годишният краен защитник рядко попада в центъра на вниманието, но неговото постоянство имаше жизненоважна роля в добре смазаната "машина" на Индзаги през кампанията. До тук той е записал над 2800 игрови минути и има славата на надеждно бек-крило, което не се плаши да върши "мръсна работа" на терена.
Италианецът е тактически грамотен състезател, който е способен да играе еднакво добре, както в центъра, така и в периферията на защитата. С действията си той дава спокойствие на своите съотборници и определено имаше голям принос за спечелването на златните медали.
Опитният швейцарец си изгради отлична репутация с постоянството и стабилните си изяви под рамката в началото на сезона, но постепенно започна да получава все по-малко признание за добрите резултати на отбора, макар постоянно да блестеше в ролята си на последна преграда пред противниковите нападатели.
Неоспорим факт е, че Зомер имаше изключително стабилен ариергард пред себе си, но когато трябваше да се намесва, го правеше безупречно, като опази 23 "сухи мрежи" и допусна само 21 гола в първите си 39 двубоя за кампанията.
Някогашният основен стожер в отбраната на италианския шампион се изплъзна от полезрението през този сезон и не успя да премине границата от 2000 игрови минути, преди Интер да си подпечата предсрочно "Скудетото". Въпреки това 32-годишният нидерландец продължаваше да работи здраво, за да е готов в моментите, в които Индзаги имаше нужда от услугите му.
Де Фрай не беше първи избор в центъра на защитната линия, но при нужда се включваше и вършеше задълженията си по възможно най-добрия начин. С това той позволяваше на Индзаги да прави ротация в състава, за да пази основни фигури за най-важните битки. Въпреки, че не блестят особено, играчи като Де Фрай са инструментални фигури в отборите, целещи се в най-високите върхове.
Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.
Печалбите изключват заложената сума в Бонус за Залози. Важат условия, срокове и изключения