В историята на бокса има само шепа бойци, които са приключили кариерата си непобедени: Роки Марчиано, Джо Калзаге, Флойд Мейуедър.
В смесените бойни изкуства (ММА) обаче почти всеки допуска петно в своята биография.
Жорж Сен-Пиер загуби от Мат Хюз, преди да претърпи шокиращо поражение от Мат Сера. Даниел Кормие беше победен от Джон Джоунс. Дори самият Джоунс има загуба с дисквалификация срещу Мат Хамил. Без значение колко си добър, никой не излиза невредим от света на ММА.
С едно-единствено изключение: Хабиб Нурмагомедов.
Безспорно един от най-великите бойци в историята на UFC, единствената критика към Нурмагомедов е, че се оттегли твърде рано. Според мнозина той не успя да изгради наследство, което да съперничи на това на легенди като Джоунс, Сен-Пиер или Андерсон Силва.
Не може обаче да се отрече, че Нурмагомедов се е бил с най-добрите.
Пред него имаше още много възможни битки и усещането беше, че той никога няма да загуби. Но когато човек разбере връзката, която имаше с баща си, става ясно защо продължаването на кариерата му е било невъзможно.
Абдулманап Нурмагомедов – също доказан боец – държи сина си Хабиб в правия път през цялото му детство и юношество, въпреки че младият Хабиб често се забърква в улични боеве.
В края на 90-те години Дагестан се оказва в центъра на дългогодишните вражди между Русия и Чечня, което създава предпоставки за разпространение на религиозен фанатизъм. В опит да се пребори с това, дагестанското правителство насърчава родителите да записват децата си да спортуват.
Дори в мирно време обаче Абдулманап вярва, че децата му трябва винаги да са готови за битка и ги тренира именно с тази нагласа. Израствайки в подножието на Северен Кавказ – планинска верига с върхове, почти три пъти по-високи от тези на Шотландските планини – Хабиб развива несравнимо кардио. То от своя страна се превръща в основата на неговия задушаващ стил на водене на бой.
Около 2017г. се появиха слухове, че като дете Хабиб се е борил с мечки. Историята звучеше твърде фантастично, за да е истина – по-скоро като преувеличение, целящо да митологизира миналото на един елитен борец.
Но се оказа истина и дори имаше видео, което да го докаже. Три дни след деветия си рожден ден Хабиб действително се бори с мечка.
И не просто се бори, а се справя повече от достойно. На кадрите се вижда как Хабиб опитва събаряния с хващане на един и на два крака – техники, които ще му служат отлично 15 години по-късно, когато се изправя срещу далеч по-лесната плячка в лицето на професионалните ММА бойци.
Тренирайки под ръководството на баща си, Хабиб овладява до съвършенство бойно самбо, борба и джудо и решава, че има достатъчно добра основа, за да се пробва в смесените бойни изкуства.
Баща му Абдулманап, който е черен колан по джудо, първоначално е предпазлив към желанието на сина му да се пробва в нов спорт, но осъзнава, че бъдещето му е именно там.
Нурмагомедов натрупва рекорд от 9-0 в местни организации, като същевременно се състезава на Световното първенство по бойно самбо, където печели златни медали през 2009 и 2010г.
В началото на кариерата си Хабиб е доминантен, постигайки рекорди от 5-0, 10-0, а след това и 15-0. Много бойци обаче натрупват впечатляващи статистики в по-малки организации, само за да открият, че UFC е съвсем друга бира. Томас Алмейда например беше 17-0, преди да се присъедини към UFC, където записа 5 победи и 5 загуби и прекрати кариерата си.
В края на 2011г. Нурмагомедов вече е с актив 16-0 и получава покана да се присъедини към UFC, ставайки първият руски боец в историята на организацията.
Хабиб печели първите си три битки в UFC, без да загуби нито един от седемте рунда, в които участва.
Това му осигурява двубой с Абел Трухильо, в който 24-годишният тогава Нурмагомедов ще постави рекорд в UFC.
В началото на мача Трухильо успява да събори Хабиб, но именно дагестанецът излиза победител от размяната. Като паяк, който методично увива плячката си, Хабиб хваща ръката на Трухильо в опит за събмишън.
Въпреки че Трухильо беше този, който осъществи събарянето, той бързо започна отчаяно да се опитва да се изправи. Нурмагомедов обаче не му позволи. Със здраво заключени ръце около кръста на американеца, Хабиб започна да го размята из октагона като парцалена кукла. Това, което започна като ММА двубой, все повече заприличваше на документален филм за дивата природа. Гонгът в края на рунда донесе само временно спасение за Трухильо.
Във втория рунд Трухильо успя да остане на крака около минута, но скоро сценарият се повтори. Нурмагомедов напълно доминираше съперника си в продължение на три рунда. Предишният рекорд за най-много събаряния в трирундов мач беше 13 – Нурмагомедов направи 21. В третия рунд Трухильо на практика се предаде, отправяйки молби към рефера Мауро Ямасаки да ги раздели.
Към края на 2013г. Нурмагомедов вече беше боец в топ 10 на леката категория и му предстоеше сблъсък с друг представител на елита – Рафаел дос Аньос. Дагестанецът отново доминираше, печелейки и трите рунда, но скоро след това кариерата му щеше да попадне в задънена улица.
Контузия на предна кръстна връзка извади Хабиб от строя за почти година. Веднага след завръщането си той скъса менискус на същото коляно, което удължи отсъствието му още повече. Последва счупено ребро, което направи паузата между мача с Дос Аньос и завръщането му срещу Даръл Хорчър (след като Тони Фъргюсън се оттегли в последния момент) почти две години.
По ирония на съдбата, по-малко от година след загубата си от Нурмагомедов, Дос Аньос спечели титлата в леката категория. Хабиб трябваше да поеме по заобиколния път към славата.
Въпреки двугодишното отсъствие, Нурмагомедов беше огромен фаворит в мача си с Хорчър – нещо, което рядко се вижда в ММА. Битката се оказа перфектното завръщане. Както винаги, той напълно надделя над опонента си и срещата беше спряна във втория рунд.
Очакваше се Нурмагомедов бързо да получи шанс за титлата срещу тогавашния шампион Еди Алварес. Вместо това, след като спечели реванша си срещу Нейт Диаз, Конър Макгрегър беше избран като по-доходоносния претендент.
Докато Макгрегър правеше една от най-клиничните демонстрации на страйкинг, виждани някога в UFC, Хабиб трябваше да се бие в подгряващите мачове срещу Майкъл Джонсън. По онова време Джонсън беше впечатляващ боец с опасна игра в стойка и добра защита от събаряния. Той дори започна по-добре, затруднявайки Хабиб, но след това Нурмагомедов направи това, което правеше с всички – събори го на земята и започна да го налага.
Мачовете на Хабиб често приличаха на партия шах между гросмайстор и новак, който си мисли, че играе на дама. Веднъж озовал се на земята, опонентът му нямаше измъкване. Беше като да те повлече под водата голяма бяла акула, която ти позволява глътка въздух в последния момент, само за да запази нещата интересни. За противниците на Хабиб това беше бавна и мъчителна смърт, като само малцина късметлии бяха спасени от съдията, преди да изтекат техните 15 минути болка.
Много бойци говорят извън Октагона, други – вътре в него. Хабиб беше от вторите, и то в буквален смисъл. В третия рунд, докато Джонсън беше притиснат до клетката, имаше кратък момент, в който самият Хабиб го умоляваше да се предаде, докато крещеше, че заслужава да се бие за титлата. Това нямаше да е последният път, в който Хабиб говори с опонент по време на мач.
След битката Хабиб предяви претенциите си за пояса, изтъквайки несправедливостта Макгрегър – който се беше предал на Диаз само няколко месеца по-рано – да получи шанс за короната преди него.
Въпреки че Макгрегър спечели титлата, той предпочете да преследва боксов мач с Флойд Мейуедър, което допълнително забави амбициите на Хабиб.
Нурмагомедов все пак получи шанс за временна титла, но проклятието, тегнещо над двубоя Тони Фъргюсън срещу Хабиб Нурмагомедов, удари отново. Този път Хабиб се оттегли поради проблеми със свалянето на килограми.
В края на 2017г., докато Макгрегър беше на боксовия ринг с Мейуедър, Нурмагомедов се изправи срещу Едсон Барбоса, печелейки с най-голямата възможна разлика в трирундов мач.
За четвърти (но все още не последен) път срещата между Фъргюсън и Нурмагомедов беше отменена, след като Фъргюсън получи контузия в коляното. Титлата в лека категория беше овакантена и беше достъпна за всеки, който се осмели да приеме пет рунда с Хабиб.
Редица бойци изявиха желание, но в крайна сметка опонент се оказа Ал Якуинта. Двама от съдиите дадоха на Хабиб два рунда с резултат 10-8 срещу Якуинта и поясът най-накрая се озова на кръста на „Орела“.
Не е прекалено цинично да се предположи, че Макгрегър може би е избягвал Нурмагомедов. Отне му две години, след като спечели титлата, за да сподели Октагона с руснака, като дотогава съперничеството им беше достигнало точка на кипене.
Психологическата война на Макгрегър, която може би беше ефективна срещу Жозе Алдо, не постигна желания ефект върху Хабиб. Колкото и вътрешно разгневен да е бил от ирландеца, той успяваше да го прикрие – поне до 6 октомври 2018г.
Атаките, както лични, така и физически, вариращи от семейството и религията на Нурмагомедов до прословутата обсада на автобуса на UFC, бяха тласнали Хабиб отвъд точката, от която няма връщане назад.
Въпреки съперничеството, всъщност имаше прилики между Макгрегър и Диаз – може би повече, отколкото двамата биха искали да признаят. Макар единият да беше по-красноречив, и двамата не се страхуваха да изразят мнението си и можеха да пленят публиката дълго преди вечерта на битката.
Макгрегър винаги е имал една цел – да продаде мача. Ако междувременно успееше да разклати Хабиб, това беше бонус. Хабиб нямаше интерес да продава битки. Той не беше мотивиран от пари; просто искаше да се бие с най-добрите и да ги побеждава.
Докато Хабиб Нурмагомедов доминираше тотално над Конър Макгрегър, ирландецът бе чут да отправя няколко думи към своя опонент. Аудиозаписът така и не стана достатъчно ясен, за да се потвърди със сигурност, но най-разпространената версия е, че Макгрегър е отговорил на въпроса на Хабиб защо вече не говори с думите: „Това беше просто бизнес“. Мнозина изтълкуваха това като отчаян опит за милост от боец, който осъзнава, че противникът му не е склонен да играе неговата предмачова психологическа игра.
Хабиб обаче не беше в настроение за милост. Човекът, чиито умения в стойка бяха описани от Макгрегър като „посредствени“ – оценка, с която мнозина биха се съгласили – шокира всички, като свали ирландеца в нокдаун във втория рунд. В крайна сметка дагестанецът спечели чрез събмишън в четвъртия.
Това не беше нито задушаваща техника, нито ключ на ръката, а брутално извиване на челюстта, което не беше прекратено от предаването на Макгрегър, а от намесата на рефера Хърб Дийн. Хабиб изглеждаше обсебен от идеята не просто да победи Макгрегър, а да го унищожи, като дори след сигнала отказа да го пусне.
Хаосът след мача и последствията
След като приключи с Макгрегър, Хабиб се насочи към останалата част от екипа му. Най-голямото събитие в историята на UFC се превърна в пълен хаос, като избухнаха сбивания между членове на двата щаба. Атмосферата в „T-Mobile Arena“ стана толкова токсична, че Дейна Уайт се притесни от съображения за сигурност да връчи шампионския пояс на Хабиб в октагона.
Когато напрежението утихна, Хабиб се извини за действията си, но постави реторичен въпрос. Защо, след като Макгрегър е говорил за религията, страната и баща му, хората питат само защо той е прескочил клетката? Хабиб заяви, че ММА е „спорт на уважението“, а не „спорт на мръсните приказки“, и че не иска играта да се свежда до това кой говори най-много.
Макгрегър е възпитаник на школата на Мохамед Али, който успя да превърне расовите различия между двама чернокожи боксьори в основен коз за продажба на билети по време на съперничеството си с Джо Фрейзър. Тази концепция обаче беше напълно чужда на Хабиб.
Пътят към величието и оттеглянето
Наказанието, което Нурмагомедов получи заради мелето на UFC 229, доведе до създаването на временна титла. Дъстин Порие, който вече имаше победи над Джъстин Гейджи и Еди Алварес, надделя над Макс Холоуей, за да я спечели.
В предпоследния си мач Хабиб постигна поредната си категорична победа, обединявайки титлите след спиране на Порие в третия рунд. В пълен контраст с предишния му двубой, след края Нурмагомедов размени фланелката си със своя опонент, като двамата се договориха да ги продадат на търг за благотворителност.
За пети и последен път уговорен мач с Тони Фъргюсън – тогава в серия от 12 поредни победи – беше отменен, тъй като Нурмагомедов не можеше да пътува заради ограниченията, свързани с COVID-19. Това означаваше, че Фъргюсън ще се бие с Джъстин Гейджи за правото да се изправи срещу шампиона. Гейджи напълно унищожи Фъргюсън, слагайки началото на серия от шест поредни загуби за един от най-коравите бойци, които UFC някога е виждал.
През юли 2020 г. Хабиб загуби баща си, Абдулманап, но се съгласи на един последен двубой срещу Гейджи. Той разкри, че е обещал на майка си, че това ще бъде последната му битка. Въпреки че Гейджи стана вторият човек след Макгрегър, който успя да спечели рунд срещу него, Нурмагомедов победи със събмишън във втория рунд, завършвайки кариерата си с перфектен актив от 29-0.
Наследството на един шампион
При въвеждането си в Залата на славата на UFC Хабиб посвети голяма част от речта си на своя баща и уроците, които е научил от него. Той дори сподели родителски съвет, който е дал на своя приятел и бивш съотборник Даниел Кормие.
Когато разбрал, че Кормие е подарил на сина си златна верижка, Хабиб не могъл да повярва и му казал: „Тук не става въпрос за любов. Направи го гладен.“ Думите му предизвикаха смях в публиката, но Хабиб не се шегуваше. Нурмагомедов трябваше да се бори за всичко в живота си и тези ценности, наследени от баща му, ще бъдат предадени и на неговите деца.
По време на цялата си кариера Нурмагомедов демонстрираше и освежаваща честност. Той вярваше в думите си и нямаше желание да продава мачове чрез обиди към опонентите. За него честта между бойците в смесените бойни изкуства беше над всичко. Но имаше един човек, който успя да го изкара извън релси, а това доведе до деветмесечно наказание.
В ерата на Хабиб леката категория беше пълна с бойци от най-висока класа, включително Конър Макгрегър, Дъстин Порие и Джъстин Гейджи – всички, срещу които той защити титлата си.
Може да се твърди, че Нурмагомедов се оттегли твърде рано и че само с три защити на титлата не може да бъде поставен сред най-великите шампиони на UFC като Силва, Джоунс и Сен-Пиер. Също така е наивно да се вярва, че е можел да се бие вечно, без да загуби.
Но след като спечели всичките си 29 мача и 57 от 59-те рунда, в които се състезава, е справедливо да се запитаме: кой изобщо би могъл да го победи?
