Поглед към селекциите, превърнали се в мярка за величие.
Ако първата част от поредицата ни беше разказ за доминация, традиция и изграждане на митове, то тук навлизаме в територията на футболната революция. Това са отбори, които не просто трупат трофеи, а променят езика на играта – с идеи, смелост и усещането, че гледаш нещо, което трудно ще се повтори. Представяме ви още пет селекции и клубове, оставили отпечатък, който не избледнява с времето.
Испания (2008 – 2012 г.)
Четири години, които изглеждат като перфектно подреден сценарий. Испания между 2008 и 2012 г. контролира футбола на световно и европейско ниво с хладна увереност и стил, който се разпознава от първото докосване.
Началото идва с Луис Арагонес на Евро 2008, а продължението – с Висенте дел Боске начело на световната титла през 2010 година и триумфа на Евро 2012. В основата стои гръбнакът на онзи изключителен Барселона, който печели трофеи на конвейер под ръководството на Пеп Гуардиола.
Но Испания не е само "тики-така" и красиви триъгълници. В 10 елиминационни мача на големи форуми между 2008 и 2012 г. тимът не допуска нито един гол. Кулминацията идва в Киев – 4:0 срещу Италия на финала на Евро 2012, вечер, в която "Ла Роха" изглежда недостижима.
Унгария (1950 – 1956 г.)
Това е може би най-великият отбор, който историята помни с лека горчивина. Унгарският "Златен отбор" е пионер, изпреварил времето си, воден от визионера Густав Шебеш, който разчиства старите порядки и залага на млади, дръзки и интелигентни футболисти.
Унгария се превръща в най-силния национален тим на планетата, а светът разбира това ясно през 1953 година с онова 6:3 срещу Англия в Лондон – "Мачът на века". Година по-късно следва и 7:1 в Будапеща.
В състава блестят Ференц Пушкаш, Шандор Кочиш и Нандор Хидегкути. Олимпийската титла от 1952 година е факт, а на Световното първенство през 1954 г. унгарците елиминират Бразилия и Уругвай, преди да се стигне до финала. Там идва и единствената загуба в серия от 69 мача – от Западна Германия в "Чудото от Берн".
Малко по-късно политическите събития от 1956 година разпиляват отбора и превръщат тази футболна приказка в трагедия.
Милан (1988 – 1994 г.)
Милан от края на 80-те и началото на 90-те години е еталон за баланс между желязна организация и брутална класа.
Под ръководството на Ариго Саки, а след това и на Фабио Капело, "росонерите" доминират Серия А – може би най-трудното първенство в света по онова време – и добавят европейски блясък. Отзад стоят Франко Барези, Паоло Малдини и Алесандро Костакурта, пред тях нидерландското трио Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард диктува темпото.
Две поредни Купи на европейските шампиони през 1989 и 1990 година, "Скудето" през 1988 година, а при Капело – серия от 58 мача без загуба в Серия А, три поредни титли и сезон 1993/1994 с едва 15 допуснати гола.
Трите последователни финала в UEFA Champions League, увенчани с онова паметно 4:0 срещу Барселона през 1994 г., звучат като категорична декларация за величие, която и днес трудно намира равностоен отговор.
Бразилия (1970 г.)
Само месец заедно. Толкова е нужно на онзи бразилски отбор, за да се превърне в безсмъртен. Световното първенство през 1970 година остава златният стандарт, по който се мерят всички следващи шампиони.
"Жого Бонито" в най-чистата му форма. Бразилия печели всичките си шест мача в Мексико, вкарва 19 гола и взима третата си световна титла. В състава блестя Пеле, Жаирзиньо, Ривелино и Карлос Алберто – имена, които звучат като поезия за футболните романтици.
Финалът срещу Италия и победата с 4:1 остава в историята, а голът на Карлос Алберто често е сочен като най-красивия на световни първенства.
Барселона (2008 – 2011 г.)
Съвършенството може и да е недостижимо, но отборът на Пеп Гуардиола се приближава опасно близо. Барселона между 2008 и 2011 г. не просто печели – тя пренаписва футболните учебници.
В центъра е Лионел Меси, а около него – халфова линия, дирижирана от Шави Ернандес, Андрес Иниеста и Серхио Бускетс, която контролира мачовете с почти хипнотичен ритъм. В атака Давид Вия, Самуел Ето’о, Тиери Анри и Педро се редуват да допълват звездата.
Три поредни титли в Ла Лига, но истинската слава идва в UEFA Champions League – трофеи през 2009 и 2011 г., и двата след финали срещу Ман Юнайтед. А битката за "Ушатата" на "Уембли" през 2011 г. и победата с 3:1 често се определят като най-силното клубно представяне, виждано някога.
