Най-много поредни победи срещу един отбор във Висшата лига

Сериите от успехи, които се превърнаха в кошмар за съперниците.

В света на Висшата лига не липсват хищници и жертви, но някои серии преминават отвъд обикновеното надмощие. В този материал хвърляме поглед към най-дългите поредици от победи на един отбор срещу друг.

Манчестър Сити – Фулъм (15 поредни победи)

Абсолютният рекордьор в историята на Висшата лига. Серията започна през февруари 2012 г. с класическо 3:0, подписано от Серхио Агуеро (от дузпа), автогол на Крис Беърд и попадение на Един Джеко. Последният триумф беше през май 2024 г. с рутинно 2:0 и 15-а поредна победа.

Манчестър Сити – Борнемут (14 поредни победи)

Сити си създаде навик да надвива Борнемут – 14 поредни успеха в първите 14 сблъсъка между двата тима във Висшата лига. Но през ноември 2024 г. "черешките" най-сетне си казаха думата. С голове на Антоан Семеньо и Еванилсон те взеха историческа победа с 2:1 и спряха негативната поредица.

Челси – Кристъл Палас (13 поредни победи)

"Сините" не изглеждат особено убедителни в последно време, но срещу Палас бяха истински хищници. Между 2017 и 2024 г. Челси натрупа 13 победи поред, преди Еберечи Езе да сложи край на серията с изящен гол при 1:1 на "Стамфорд Бридж".

Манчестър Юнайтед – Уигън (13 поредни победи)

Сър Алекс Фъргюсън обичаше да наказва новаците, а Уигън разбра това от първа ръка. "Червените дяволи" взеха първите 13 срещи между двата отбора в елита, като серията приключи през април 2012 г. Тогава Шон Малони удари шамар на амбициите на Юнайтед за титлата, която отиде в колекцията на Сити.

Манчестър Сити – Уест Бром (13 поредни победи)

Още една жертва на "небесно-синята" инвазия. Сити стартира поредицата срещу "дроздовете" с 4:0 през април 2012 г. и вкара общо 37 гола за 13 мача. Краят дойде през декември 2020 г., когато автогол на Рубен Диаш подари 1:1 на Уест Бром.

Манчестър Сити – Арсенал (12 поредни победи)

В продължение на шест години мерникът изневеряваше на "артилеристите". От ноември 2017 г. до октомври 2023 г. Сити натрупа 12 победи при голова разлика 33:5. Край на агонията сложи Габриел Мартинели с късен рикошетен удар за 1:0 на "Емиратс".

Манчестър Сити – Уотфорд (12 поредни победи)

Двубоите между тези два отбора се превърнаха в еднопосочна улица. Сити имаше серия от 12 победи, започнала през 2015 г. с общ резултат 45:6. Особено болезнен беше онзи разгром с 8:0 през септември 2019 г. на "Етихад". Последният мач между тях беше през април 2022 г., а серията все още е непрекъсната.

Манчестър Сити – Нюкасъл (12 поредни победи)

Между 2009 и 2015 г. "гражданите" превърнаха "свраките" в редовна плячка. Серията започна с 2:1 с голове на Шон Райт-Филипс и Крейг Белами и завърши с онова знаменито 6:1, когато Серхио Агуеро наниза пет гола за 20 минути. Равенството 1:1 на "Сейнт Джеймсис Парк" през 2016 сложи точка на доминацията.

Ливърпул – Уулвърхямптън (11 поредни победи)

"Червените" стартираха с триумф на "Молиню" през януари 2011 г. и 11 пъти подред излизаха победители. Краят дойде през февруари 2023 г. когато Уулвс отвърна с 3:0.

Челси – Уест Бром (11 поредни победи)

Исторически, Челси води с цели 15 победи в елита над Уест Бром, 11 от които в ерата на Висшата лига. След поражение през 1979 г. "сините" влязоха в ритъм, който бе прекъснат едва през март 2012 г. с гол на Гарет Маколи.

Челси – Съндърланд (11 поредни победи)

От 4:0 през 2002 г. до 7:2 в началото на 2010 г., Челси бе кошмарът на Съндърланд. Но през ноември същата година "черните котки" изненадаха с 3:0 в Лондон и разпръснаха илюзията за вечната серия.

Манчестър Юнайтед – Астън Вила (11 поредни победи)

С началото през март 2003 г. и победен гол на Дейвид Бекъм, Юнайтед започна унищожителна поредица от 11 успеха. Вила вкара едва три гола в тези мачове, а краят дойде със скучно 0:0 през ноември 2008 г.

Арсенал – Манчестър Сити (11 поредни победи)

Преди Сити да се превърне в световна сила, Арсенал редеше победи една след друга между 1994 и 2004 г. Началото бе дадено с 3:0 на "Хайбъри", а в ролите бяха Иън Райт и Кевин Кембъл. Последният акорд беше равенството 1:1 през 2005 г. след като Фреди Люнберг отговори на попадението на Шон Райт-Филипс.