Най-добрите нападатели на 80-те (част III)

Футболът от онези години се радваше на невероятни виртуози.

Дойде време и за последната част от трилогията ни, обхващаща топ 15 на най-добрите нападатели на 80-те години на миналия век. 

Колкото и да е трудно да се отсяват най-добрите сред най-добрите, има и някои безспорни неща, които не подлежат на коментар.

Следват легендите от 5-а до 1-ва позиция в нашата класация:

5. Руди Фьолер

Харизматичният германец остави своя отпечатък не само в родината си, но и още в Италия и Франция. 

Приказката на Руди започва в родния му Кикерс Офенбах в края на 70-те години. След това преминава в Мюнхен 1860, откъдето отива във Вердер, за да се превърне във вечна легенда на "бременските музиканти". 

След това повтаря упражнението в Рома, където се задържа също пет години, колкото и в Бремен. До края на дните си на терена Фьолер играе още в Олимпик Марсилия и Байер Леверкузен. 

За националния тим на Германия записва 90 мача с 47 гола в периода 1982-1994 година. Руди става голмайстор на Бундеслигата през 1983-та, а година по-късно е избран в идеалния отбор на Евро 1984.

4. Рууд Гулит

Каквото и да се каже за нидерландския виртуоз с плитките, ще бъде малко. Гулит печели "Златната топка" през 1987-а, а година по-късно сформира величествен дует с Марко ван Бастен по пътя на "лалетата" към европейската титла.

Интересно е, че Рууд не играе само за един от трите гранда в родината си - Аякс. С Фейенорд и ПСВ Айндховен печели шампионските титли в Еридивизи, а най-големите му успехи са с екипа на Милан (17.00 коефициент за титла на Италия). 

Говорим за четири титли в Серия А, два КЕШ-а, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа. До края на кариерата си играе още за Сампдория и Челси. 

За националния отбор на родината си записва 66 мача със 17 попадения. 

Гулит имаше амбиции в треньорския занаят, но вече повече от десетилетие не е водил отбор.

3. Кени Далглиш

За Краля и до днес се пеят песни на "Анфийлд Роуд". Наскоро легендата на Ливърпул (3.25 да спечели Лига Европа) и Шотландия бе отличен от ВВС с награда за цялостен принос в спорта. 

72-годишният бивши футболист има общо осем титли на Англия и три европейски купи като играч и треньор на мърсисайдския колос, след като преминава на "Анфийлд" през 1977 година от Селтик.

Равносметката му за Ливърпул е 172 гола в 515 мача, след като преди това е вкарал впечатляващите 173 пъти в 338 двубоя за "детелините" от родния си град.

За националния тим на Шотландия има 30 гола в 102 мача.

След края на дните си като активен футболист води в ролята на треньор Ливърпул (на два пъти), Селтик, Блекбърн и Нюкасъл.

2. Марко ван Бастен

Лебеда от Утрехт, както го наричаха феновете, приключи футболния си път едва на 28 заради хронична контузия в глезена, която го тормозеше през по-голямата част от кариерата му. 

Договорът на Ван Бастен с Милан изтече в края на сезон 1994/95, но не беше играл повече от две години. Тифозите го умоляваха да остане, но травмата се оказва по-силна от желанието му да се опита да продължи.

Каква гадна шега си направи Съдбата...

Иначе думите не стигат да опишат класата и харизмата на Марко. През целия си футболен път той игра само за два отбора - Аякс и Милан. И с двата спечели много и на вътрешната сцена, и в Европа. 

А трите му "Златни топки" казват всичко за класата, таланта и неповторимата елегантност на Ван Бастен.

1. Диего Марадона

Вече повече от три години D1OS не е сред нас, но Диего Армандо Марадона ще живее вечно в сърцата на почитателите на футбола. 

Полубожеството на Неапол изведе Наполи (1.66 да завърши в топ 4) до две титли в Серия А, Купата на Италия, Суперкупата на страната и Купата на УЕФА. 

Диего стана световен шампион с Аржентина на Мондиал 1986 в Мексико. 

За индивидуалните отличия на дон Диего по-добре да не отваряме дума...

Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.