Напереното момче от "Говън", което промени Ман Юнайтед

Сър Алекс Фъргюсън спечели трофеи повече от всеки друг мениджър.

Александър Чапман... Когато чуете първите две имена едва ли ще направите някаква бърза асоциация, но при споменаването на фамилията Фъргюсън, веднага ще ви просветне.

И неволно ще прибавите титлата "сър" към краткия вариант на едно от имената, оставили трайна следа във футбола - Сър Алекс Фъргюсън.

Днес той навършва 82 години и все още е в цветущо здраве, независимо от сътресенията, които го сполетяха в последните години. А към всичко това като прибавим, че той продължава да ходи на всеки мач на Манчестър Юнайтед, (11.00 да финишира в топ 4) но не вижда това, което иска и със сигурност му става тъжно. Спокойно можем да го наречем шотландският Димитър Пенев.

Бърз паралел - и двамата гениални във футболно отношение, макар че Стратега има далеч повече отличия като футболист с ЦСКА (3.75 за титла); но за сметка на това сътворили толкова много във футбола, че направо са недостижими. О, разбира се - дали и път на редица млади футболисти, гласували им доверие и хвърлили ги в дълбоките води на футбола, за да се уверят и двете страни, че стават. И за това се иска смелост, нюх, отношение.

Роден е в семейство на работници. Самият той работи в заводи и пристанища, когато започва да играе футбол. Днес е смятан за най-великия мениджър в историята на футбола, а зад името му стоят безброй рекорди.

През ноември 1958 г. младият Александър прави дебюта си за аматьорския шотландски Куинс парк. По-късно той описва дебюта си като "кошмар", макар че отборът му губи с минималното 1:2, а той вкарва единствения гол. Тогава той кара стаж във фабрика в Глазгоу.

Когато две години по-късно се мести в Сейнт Джонстън, той комбинира футболната си кариера с работа по пристанищата на родния му квартал в Глазгоу – "Говън".

През 60-те нещата отново не потръгват. Фърги бележи голове, дори забива хеттрик срещу гранда Рейнджърс, но не е твърд титуляр, иска повече. В тази ситуация през 1964 г. отново се мести, този път в Дънфърмлин (251.00 - да финишира първи в Чемпиъншип), където за пръв път започва да се занимава само и единствено с футбол.

Още в първия си сезон в отбора Фъргюсън е близо до спечелването на титлата и купата на страната, но в крайна сметка и двата трофея се изплъзват на клуба. Това мотивира младия шотландец и през следващия сезон той вкарва 45 гола в 51 мача и става голмайстор на шотландската лига с 31 попадения.

Добрите му игри го довеждат до два големи успеха през 1967 г. – дебют за националния отбор и преминаване в Рейнджърс (2.50 за титла). Трансферът му в гранда от Глазгоу е за рекордните за времето си 65 000 паунда.

Кариерата му приключва през 1974 г. Още във Фолкърк (1.25 за титлата в Лига 1) Фъргюсън се изявава като играещ треньор. След оттеглянето си, едва на 32, той бързо продължава с мениджърската работа и застава начело на Ийст Стърлингшър – отбор, в чиито състав към онзи момент няма вратари.

През същата година той е поканен от много по-именития Сейнт Мирън (41.00 да спечели Купата на Шотландия). Ситуацията не от най-добрите – средняк в третото ниво на шотландския футбол, който играе пред скромна публика.

Възможността да се отдаде изцяло на треньорската професия обаче води до там, че след само три години, през 1977 г., той печели Първа дивизия и изкачва отбора до Висшата лига на Шотландия. За този период Фъргюсън изгражда образа си на треньор, който играе атрактивен атакуващ футбол и залага на млади играчи.

Година по-късно обаче става немислимото – Сейнт Мирън уволнява момчето от "Говън". Така през 1978 г. Фъргюсън вече е начело на Абърдийн – един от големите шотландски клубове, който не е печелил титлата повече от 20 години. Началото е трудно – част от звездите на отбора са негови набори, дисциплината пък не е на нивото, каквото той иска. Много бързо играчите му лепват прякора "Бесния Фърги".

През 1980-та всичко това дава резултат – Абърдийн прекратява 14-годишната серия, в която Рейнджърс и Селтик печелят постоянно титлата. Следват още титли и купи, а големият триумф на международната сцена идва през 1983 г., когато отборът печели КНК срещу Реал Мадрид (2:1 след продължения).

За кратко той дори съвместява ролята на мениджър на Абърдийн и селекционер на Шотландия за Световното първенство през 1986 г., но веднага след мондиала напуска, защото отборът не успява да прескочи груповата фаза.

Годините в Манчестър Юнайтед датират от 6 ноември 1986 г., а историята на Фърги и "червените дяволи" се променя завинаги.

"Бесния Фърги" бързо налага желязна дисциплина. Отборът постепенно се стабилизира и в крайна сметка завършва сезона на 11-то място. В един момент липсата на успехи дори заплашва позицията му в клуба.

В крайна сметка първият трофей идва през 1990 г. със завоюването на Купата на ФА, но и с разочароващото 13-то място в първенството. Европейското участие позволява завоюването и на друг трофей – КНК през 1991 г. На финала е победен Барселона с 2:1.

През сезон 1991/92 Юнайтед завършва на второ място зад Лийдс (1.57 да се завърне в елита). Разочарованието е голямо, но през лятото Фърги осъществява един от гениалните си трансфери – привличането на Ерик Кантона.

Накрая на кампанията тимът триумфира с титлата след пауза от 26 години!

От този сезон до последния на Фъргюсън в Юнайтед през 2013 г. клубът завършва три пъти на трета позиция, пет пъти на втора и става шампион още 12 пъти. Заедно с това на два пъти "червените дяволи" печелят Шампионската лига, още четири Купи на ФА, четири Купи на Лигата и веднъж Суперкупата на Европа.

Знаменити остават множество мачове, а времето след 90-ата минута, в което често Юнайтед бележи решаващи голове, започва да се нарича "Фърги тайм".

Велики остават победите във финалите на Шампионската лига през 1999 г. и 2008 г. Първата е срещу Байерн и до днес се смята за един от най-драматичните обрати в историята на турнира. Юнайтед печели с 2:1 с два гола в добавеното време, а с това и исторически требъл.

След пенсионирането си Фъргюсън остава съветник в клуба. В знак на уважение към него една от трибуните на "Олд Трафорд" вече носи неговото име, а негова статуя е поставена пред входа.

През 1999 г. получава Орден на британската империя от Елизабет II.

Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.