Мениджърите, покорили Висшата лига в дебютния си сезон (част II)

Футболните стратези, които оставиха траен отпечатък още с първата си крачка на английската сцена.

Във Висшата лига има шампиони, има и герои, които идват, виждат и преобръщат света с главата надолу още в първата си година.

От аристократът Клаудио Раниери, който превърна Лестър в чудо от плът и кръв, до желязната дисциплина на Антонио Конте, алхимията на Мануел Пелегрини и смелата революция на Арне Слот – всеки от тях изписа златна страница още с дебюта си в най-яростното футболно първенство на планетата.

Представяме ви втората част от разказа ни за онези мениджъри, които не просто оставиха следа, а избухнаха като комета в английското небе.

Мануел Пелегрини

Ман Сити, сезон 2013/14

Пелегрини не беше от онези мениджъри, които вдигат шум преди да са направили каквото и да било – той просто дойде, усмихна се и започна да строи атакуващ шедьовър.

Началото на сезон 2013/14 бе трънливо, но когато Ман Сити запали двигателите си през ноември, цялата лига се задъха от темпото. Четири месеца без загуба, голови фойерверки срещу Тотнъм, Арсенал и дори самия Байерн Мюнхен – това не беше просто футбол, това беше симфония в небесносиньо.

Финалът на сезона се превърна в истинска класика: дуел до последен дъх с Ливърпул, в който и двата отбора преминаха 100 отбелязани гола – нещо невиждано дотогава. А когато Жозе Моуриньо саботира надеждите на Ливърпул, Пелегрини и компания не трепнаха – сграбчиха шанса си и го превърнаха в злато.

С Яя Туре в ролята на неуморим диригент и Серхио Агуеро като неповторимо острие, Ман Сити се издигна до върха със стил, класа и хищнически апетит за голове.

Клаудио Раниери

Лестър, сезон 2015/16

Когато Раниери пое Лестър през лятото на 2015 г., реакциите варираха между недоумение и откровен скептицизъм. Италианецът, току-що освободен от поста селекционер на Гърция след загуба от Фарьорските острови, не изглеждаше като човекът, който ще промени хода на английската футболна история. Но няколко месеца по-късно, под негово ръководство, "лисиците" не просто се спасиха – те се възкачиха на трона.

Историята на онзи сезон се чете като футболна приказка, разказвана край камината. С тим, събран за жълти стотинки в сравнение с грандовете, Раниери изгради машина за чудеса – водена от безпощадния Джейми Варди, магьосника Рияд Марез и неспирния "двигател" в лицето на Н'Голо Канте.

С дисциплина в защита, хищнически контраатаки и непоклатим дух, Лестър надбяга милионите на Ман Сити, Арсенал и Тотнъм, за да триумфира с титлата – подвиг, който навярно няма да бъде повторен.

На 64 години Раниери стана най-възрастният мениджър, спечелил Висшата лига в дебютния си сезон. Но не това го направи легенда. А начинът, по който превърна аутсайдерите в крале. С усмивка, чар и несравнима вяра в невъзможното.

Антонио Конте

Челси, сезон 2016/17

Пристигането на Конте на "Стамфорд Бридж" през лятото на 2016 г. не бе съпроводено с фанфари или гръмки обещания. Но в очите му гореше пламъкът на човек, свикнал да печели. Докато светлината на прожекторите бе насочена към Пеп Гуардиола и неговата високотехнологична революция в Манчестър, италианецът тихо, почти незабелязано, започна да кове собствена футболна империя – с желязна дисциплина, тактическа прецизност и неукротим хъс.

Първите седмици не вещаеха чудеса, но тежката загуба с 0:3 от Арсенал отключи нещо в Конте. Преходът към система с трима в защита промени всичко – превърна Челси в боен танк, който газеше всичко по пътя си. 13 поредни победи, прилив на увереност, страст и контрол, които напомниха защо Конте бе кралят на Серия А.

С 30 победи в 38 мача, италианецът не просто върна трона в Лондон – той го закова с пирони от решителност и безпощадност. Това не беше просто титла, а изявление. Конте пристигна в Англия и я превзе.

Арне Слот

Ливърпул, сезон 2024/25

Когато Слот пое Ливърпул след ерата на Юрген Клоп, мнозина се питаха: как се наследява икона? Отговорът – със смелост, с визия и с онази специална искра, която превръща добрия отбор в шампионски. Нидерландецът не само удържа червения кораб на повърхността – той го поведе в ново, още по-смело плаване. Слот не говореше много, но футболът му казваше всичко – интензивен, креативен, неподправен.

Серията от 26 мача без загуба беше венецът на един сезон, изтъкан от характер и класа. А финалният удар – разгромът с 5:1 над Тотнъм пред огнения "Анфийлд", бе момент, който феновете чакаха с години. Този път нямаше празни трибуни, а буря от емоции, сълзи и песни.

С равен брой титли с Ман Юнайтед и нов герой начело, Ливърпул отново напомни, че когато всичко изглежда несигурно, от "Анфийлд" винаги може да изгрее ново слънце. Името на слънцето този път е Арне Слот.