Не е лесно да се каже "не"…
Почукването от вратата на голям клуб с оферта за трансфер, подплатена с обещания за печеленето на трофеи и солидна заплата, е нещо изкушаващо за всеки играч.
По време на всеки прозорец ставаме свидетели на безброй "сапунки", които често завършват със стискане на ръце и полагане на подпис от страна на футболистите.
Но има и достатъчно случаи, при които след продължително умуване дадена звезда отказва да направи последната крачка и остава вярна на клуба си.
Припомняме някои емблематични примери:
В средата на 90-те години на миналия век Алън Шиърър беше истинско явление. Нападателят бе станал шампион с Блекбърн и завоюва две "Златни обувки" във Висшата лига.
Сър Алекс отлично знаеше на какво е способен националът и за втори път се опита да го привлече в Юнайтед, но Шиърър избра да се присъедини към родния си клуб Нюкасъл.
През първия си сезон той спечели още една "Златна обувка, но "свраките" завършиха втори след "червените дяволи" на Фърги.
Когато сезонът приключи, наставникът на Барселона сър Боби Робсън се обади на Шиърър, опитвайки го да го изкуши да поеме към "Камп Ноу", но Алън остана верен на Нюкасъл през цялата си футболна кариера.
Той не успя да спечели трофей, но приключи футболния си път с 260 гола във Висшата лига и все още е ненадминат.
През 2006 година, само няколко месеца след като стана Италия световен шампион, гръмна Калчополи, а Юве се оказа в Серия Б.
Златан Ибрахимович, Патрик Виейра и Фабио Канаваро бяха сред тези, които решиха да напуснат "бианконерите", но не и Алекс дел Пиеро.
"Истинският джентълмен никога не напуска своята дама", бяха думите му тогава и още по-силно влезе в сърцата на тифозите.
Дел Пиеро помогна на Юве да стъпи на крака и да спечели отново Скудетото през кампанията 2011/12.
Дел Пиеро не е единственият култов герой в съвременния италиански футбол, нито единственият №10, обожаван заради своята вярност.
"Би било по-лесно да преместим Колизеума от Рим, отколкото Франческо да си тръгне от Рома", коментира бившият наставник на "вълците" Лучано Спалети.
В продължение на 25 години той бе Принца на Рим, а освен с невероятните си качества, ще бъде помнен и с отказа да облече екипа на Реал Мадрид в началото на века.
"В училище ни учеха, че семейството е най-важното нещо - обясни той. - Чували ли сте някога някой да напусне бедните си родители, за да живее при богати непознати?"
Това май казва всичко...
Ливърпул стана европейски шампион след Чудото в Истанбул през 2005 година, а пресата гърмеше, че Стиви Джи ще премине в Челси на Жозе Моуриньо.
Наистина предложението да стане играч на актуалните шампиони на Висшата лига и да играе за клуб с големи амбиции, воден от треньор-визионер, го изкушаваше много, но полузащитникът реши да остане в клуба, който обичаше и подкрепяше от дете.
"Разбира се, че има едно голямо съжаление у мен, че никога не спечелих Висшата лига, но се гордея с моята вярност. Ливърпул означава целия свят за мен", обясни легендата след пенсионирането си.
Все пак трябва да се отбележи, че в края на кариерата си Стиви Джи все пак взе решението да облече екипа на друг отбор и прекара две години отвъд Океана като футболист на Лос Анджелис Галакси.
Никой от европейските грандове обаче не успя да го накара да напусне "Анфийлд".
Печалбите изключват заложената сума в Бонус за Залози. Важат условия, срокове и изключения