Когато Роджър спечели 50-ата срещу момчето от Харвард

Маестрото преодолява Джеймс Блейк на финала в Синсинати.

В кариерата на Роджър Федерер има безброй паметни рекорди и постижения, за които могат да се изпишат няколко дебели тома. Ще се върнем към лятото на 2007 година, за да припомним един от ярките юбилеи във визитката на Маестрото. 

Става въпрос за неговата титла №50 в тура, спечелена на 19 август на Мастърса в Синсинати срещу представителя на домакините Джеймс Блейк. 

Преди малко повече от 16 години, на 26-годишна възраст, швейцарецът става едва деветият играч в "Оупън ерата" с 50 или повече трофея в тура на професионалистите.

Титлата в Охайо е петата за Федерер през сезона и 39-ият му трофей, откакто оглавява световната ранглиста три години и половина по-рано. 

През този период швейцарецът натрупва 10 корони от Големия шлем, а тези поразителни статистики илюстрират категорично каква е доминацията на Маестрото в световния тенис в споменатия период. 

Безспорен №1 в света

По време на турнира в Синсинати Роджър Федерер оглавява световната ранглиста без прекъсване от 2 февруари 2004-та. Швейцарецът вече има три трофея от Откритото първенство на Австралия, пет от Уимбълдън и три от US Open.

Сезон 2006 е просто феноменален за Роджър, който завоюва 12 титли, включително три "мейджъра" и пет Мастърса. 

Швейцарецът записва 92 победи и само пет загуби, четири от които  срещу единствения му сериозен конкурент тогава Рафаел Надал. Именно испанецът е основната причина Федерер все още да не е триумфирал на "Френч Оупън", но това е друга история, на която сме се спирали многократно.

Джеймс Блейк: от Харвард до топ 10 в света

Американецът ще бъде запомнен като едно от явленията в играта. Роденият през 1979-а тенисист прекарва две години в Харвард, където играе на колежанско ниво, след което решава да стане професионалист през 1999 година. 

Блейк блести с агресивна игра, изкована от плоски удари и експлозивен форхенд. През 2002-ра той печели първата си ATP титла, триумфирайки във Вашингтон.

Постепенно се утвърждава като солиден представител на топ 30, но през 2004-та претърпява тежка контузия и сериозни лични проблеми. Успява да се възстанови и да стъпи на крака, а през 2006 година достига до №4 в световната ранглиста, печелейки пет титли. През 2007-а тримуфира в Сидни, а по-късно достига и до финала на Мастърса в Синси.

Турнирът

Надпреварата в Охайо е с огромни традиции и се провежда още от 1899 година. През 1981-ва влиза сред най-елитните събития извън Шлемовете, а сред първите шампиони в по-новата история на Мастърса в Синсинати са Джон Макенроу (1981), Иван Лендъл (1982), Матс Виландер (1983, 1984, 1986, 1988) и други. През 1990-а надпреварата попада в категорията Super 9 (сега известна като Мастърс 1000).

2007-а

През август 2007-а Роджър Федерер току-що е спечелил своята пета поредна корона на Уимбълдън, изравнявайки рекорда на Бьорн Борг, но в Монреал е победен на финала от една изгряваща сръбска звезда на име Новак Джокович (1.40 коефициент за титлата от US Open). 

В Синсинати след тежък полуфинал с Лейтън Хюит, Маестрото се изправя срещу Блейк в заключителния двубой, като залогът за него е юбилейната му титла №50.

Въпреки че никога не е побеждавал швейцареца в предишните им шест, Блейк е уверен, че е способен на изненадата след безкомпромисно 6-4 6-2 над Николай Давиденко.

"Роджър очевидно е най-добрият играч в света през последните няколко години, но когато стигна до финал, знам, че играя страхотен тенис, така че имам своите шансове." 

Маестрото обаче не мисли така. Роджър поддържа постоянно високо ниво през първия сет и го печели с 6-1. Във втората част Блейк се представя доста по-добре, но това не стига за нещо повече от почетно 4-6.