Поглед към петте най-велики защитници на Италия за всички времена.

Италия определено е една от футболните страни, където защитниците винаги са били на почит. Затова не е изненада, че именно защитата е в основата на успехите на италианците в този спорт.

"Адзурите" са толкова добри в този конкретен аспект на играта, че са го превърнали в "изкуство" на терена и своя запазена марка.

Стабилната игра в дефанзивен план е в основната на успехите на Италия, която печели Световната купа през 1934-а, 1938-а, 1982-а и 2006-а година, а през 1970-а и 1994-а достигат до финал.

Затова в тази статия ще обърнем внимание на петте най-велики защитници в историята на Италия, които ще бъдат признати за постиженията си завинаги.

1. Паоло Малдини

Кариерата на Паоло Малдини е нещо като приказка, тъй като той постига всичко, за което може да мечтае на клубно ниво.

Международната му кариера, макар и впечатляваща, със 126 мача, все пак завършва с голямо разочарование.

Първият болезнен неуспех е на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г., където той е капитан на "адзурите". Тогава обаче Бразилия печели финала много драматично след изпълнение на дузпи.

След това, на Евро 2000 в Нидерландия и Белгия, Малдини отново достига до финал, като този пък съперникът се казва Франция. Мачът е наистина драматичен, като "адзурите" губят заради голове в продълженията. Първо идва изравнителното попадение на Силвен Вилтор, а след това и златен гол дело на Давид Трезеге, който оформя крайното 2:1 за "петлите".

Въпреки липсата на отличия от световни и европейски финали с националната фланелка, Малдини има може би най-бляскавата клубна кариера за всички времена.

Той представлява "росонерите" в продължение на 25 сезона и за това време натрупва невероятните 902 мача. Витрината му с трофеи е изпъстрена със седем титли от Серия А, една Копа Италия и пет европейски купи (17.00 Милан да спечели "калчото" през този сезон).

2. Гаетано Ширеа

Ширеа бе една от основните фигури в онзи паметен отбор на Италия, който спечели Световната купа в Испания през 1982-а година.

Италианската тактика трансформира футболната игра по негово време с позицията, известна като либеро, на която Ширеа почти правеше каквото си поиска.

Бившият италиански национал е записал 78 участия за "адзурите" и 377 мача за Ювентус (34.00 "бианконерите" да станат шампиони на Серия А).

Наред със световната купа, той печели много вътрешни отличия със "старата госпожа", включително седем титли от Серия А, две Купи на Италия, една Купа на УЕФА и една Купа на носителите на купи.

Още новини за Футбол

Топ 10 на най-скъпите януарски трансфери

Нотингам и Mан Юнайтед започват битката за пътуване до "Уембли"

Фрайбург ще мие срама от пердаха във Волфсбург

Лацио се кани да забие нов шамар на Милан

3. Франко Барези

През 1999-а година Барези е избран за играч на века на Милан и постига забележителни успехи с "росонерите" - единствения клуб, за който играе през цялата си кариера.

"Сметачът" има 719 участия за Милан и е жизненоважен за Италия, тъй като участва в 81 мача в продължение на 12 години.

През кариерата си Барези печели всичко възможно, включително световна купа с "адзурите" през 1982 г., три Европейски купи и шест титли от "калчото".

Влиянието му е несравнимо в националния футбол, особено като се има предвид, че той е бил ментор на Паоло Малдини, който наследява статута му на непробиваемо звено в защитата на Милан.

4. Фабио Канаваро

Канаваро бе един от най-доминиращите централни защитници, които Италия някога е виждала.

Той е най-титулуваният играч на Италия за всички времена със 136 мача и има престижната чест да бъде капитан на страната си по време на паметния успех в Германия през 2006-та година.

По време на кариерата си Канаваро представлява седем клуба, като започва с любимия си Наполи (1.12 "небесносините" да спечелят "Скудетото" през този сезон). Докато през 1995-а година със свободен трансфер обявява името си на световната сцена с великия отбор на Парма от 90-те години.

Седем години по-късно, през 2002-а година, Интер Милано плаща огромната за онова време сума от 20 млн. евро, но това е неуспешен период и по-късно той се присъединява към Ювентус.

Това му дава възможност да облече екипа на Реал Мадрид, където е лидер в отбора и пеели титлите в Ла Лига през 2007-а и 2008-а година.

През 2006-а година Канаваро получава престижната Златна топка.

5. Алесандро Неста

Неста бе нещо като хибрид межу типичен италиански защитник, съчетан с голямата елегантност на някои от най-великите бразилски бранители.

Заедно с Фабио Канаваро той е най-великият защитник на своето поколение и бе перфектният партньор в отбрана за гореспоменатия капитан на "адзурите".

За съжаление през годините Неста е измъчван от контузии и това му попречи да бъде част от състава, спечелил Световното първенство през 2006-а година. Той се оттегли от международния футбол в седмиците след турнира, за да удължи клубната си кариера.

Легендарният бранител завършва международната си кариера със 78 мача и е част от отбора на Италия до 21 години, който печели Европейското първенство през 1996-а година. Той все пак получава и медал за победител на Мондиал 2006 благодарение на участието си в квалификациите.