Как се става професионалист в НФЛ

Селекционен процес на студентите от колежанските отбори.

Системата на избор на играчи за професионалните отбори в Националната Футболна Лига (НФЛ) е винаги посочвана като пример за "помощ" за равностойно разпределяне на талантите, които играят в университетските тимове.

От книгите към съблекалнята

След като бъдат наблюдавани в мачовете на своите колежански състави, най-добрите потенциални звезди биват определени за имащи право на селекция за професионалните отбори - така нареченият Драфт.

В драфта има седем етапа - на всеки етап всеки отбор избира по 1 играч. Най-важната фаза е първата, тъй като тогава се избират най-добрите студенти, които в повечето случаи се превръщат в мегазвезди на НФЛ.

Последните ще станат първи

Разбира се, тази система предполага че първите 2-3 избора са решаващи - и тук е разковничето на идеята за "компенсация" на слабите отбори.

Редът за избор е обратен на класирането в предходния сезон, т.е. отборът с най-слаби показатели ще избира пръв, което означава, че този отбор ще привлече най-обещаващият студент към своя състав. Предпоследният тим от миналия сезон избира след това и т.н. докато за шампиона остане "само" последния шанс за подсилване.

Едно е да гледаш, друго е да опиташ

Преди самия избор (деня на драфта) отборите наблюдават определените за имащи право на селекция студенти. Тези таланти биват събрани на специален тренировъчен лагер, в който се играят мачове и има физически тестове.

Физическите тестове имат решаваща роля за решението на един отбор кой от повиканите състезатели да бъде избран първи, втори, трети и така до края. Различните упражнения в тези проверки са:

40 ярда бягане - Проверка на скорост и мощ. От стоящо положение играчът бяга 40 ярда. Има измерване на времето и на 10 и 20 ярда, за да се определи ускорението. Междинното време на 10 ярда е изключително важно за лайнсмените, защото обикновено те не бягат повече от това по време на мач.

"Лежанка" - Проверка на мощта в горната част на тялото. Всеки играч трябва да вдига 100 кг от лежанка колкото се може повече пъти. Куотърбак и уайд рисийвър позиции са изключени от този тест (те имат нужда от скорост и прецизност, но не от мощ). Лежанката е най-важна за офанзивни и дефанзиви лайнсмен.

Скок нагоре - Проверка на експлозивност и сила. Играчът скача нагоре с изпънати крака. Този скок е много важен за рисийвър и дефанзивен бек.

Скок напред - Подобно на скока нагоре, това е тест за горната част на тялото и експлозивност. Този скок се мери колко напред е прескочено, а не колко високо. Скача се от изправено положение с двата крака напред.

20 ярда на части - Нарича се още и 5-10-5. Тест за гъвкавост и смяна на посоката, в който е важна и техниката. Измерва се колко бързо се преминават 5 ярда бягане настрани, след това 10 ярда в другата посока и 5 ярда обратно до стартовата позиция.

Три конуса - Тест на гъвкавостта, в който състезателите бягат между три конуса, които са разположени под формата на латинската буква "L". Между всеки конус има 5 ярда.

60 ярда на малки спринтове  - Проверка за издръжливостта. От изправено положение се пробягват на спринт 5 ярда напред и после обратно, след това 10 ярда напред и обратно, и накрая 15 ярда напред и обратно, докосвайки линията с ръка при всяко обръщане.