Поглед към шампионата на Стария континент в исторически аспект.
Еврофиналите съществуват от 1960 г. и се нареждат до Световната купа като най-престижната надпревара за националните отбори.
Първото издание на ЕП включва само четири отбора (Чехословакия, Франция, Съветския съюз и Югославия), но през 1980 г. то е разширено до осем тима. Оттогава турнирът е разширяван с повече отбори още два пъти.
Последното издание на турнира бе спечелено от Италия (17.00 "скуадра адзура" да завоюва трофея отново).
Въпреки че първото европейско се провежда през 1960 г., идеята за него е много по-стара. Тя датира от 1927 г., когато администраторът на Френската футболна федерация Анри Делон за първи път предлага да се организира общоевропейски футболен турнир (4.50 "петлите" да спечелят надпреварата за трети път в своята история). В негова чест трофеят на турнира е наречен на негово име.
Трофеят "Анри Делон" съдържа фигура на жонглиращо момче на гърба и думите "Championnat d'Europe" и "Coupe Henri Delaunay" на предната страна. През 2008 г. трофеят е преработен, за да стане по-голям и да съответства на по-модерните трофеи. Новият такъв е изработен от сребро проба 925, тежи 8 кг и е висок 60 см. Имената на страните победителки вече са гравирани на гърба на трофея.
1960: Франция
1964: Испания
1968: Италия
1972: Белгия
1976: Югославия
1980: Италия
1984: Франция
1988: Западна Германия
1992: Швеция
1996: Англия
2000: Белгия и Нидерландия
2004: Португалия
2008: Австрия и Швейцария
2012: Полша и Украйна
2016: Франция
2020 (2021): Англия, Нидерландия, Испания, Германия, Румъния, Унгария, Дания, Италия, Азербайджан, Русия и Шотландия
Отбор | Титли | Финали | Участия |
Германия | 3 | 6 | 14 |
Испания | 3 | 4 | 11 |
Франция | 2 | 2 | 10 |
Италия | 2 | 2 | 10 |
Чехословакия | 1 | 2 | 3 |
Португалия | 1 | 2 | 8 |
Дания | 1 | 1 | 9 |
Гърция | 1 | 1 | 4 |
Нидерландия | 1 | 1 | 10 |
Съветски съюз | 1 | 1 | 5 |
Издание | Финал | Резултат |
2020 (2021) | Италия - Англия | 4:3 (дузпи) |
2016 | Португалия - Франция | 1:0 |
2012 | Испания - Италия | 4:0 |
2008 | Германия - Испания | 0:1 |
2004 | Португалия - Гърция | 0:1 |
2000 | Франция - Италия | 2:1 |
1996 | Чехия - Германия | 1:2 |
1992 | Дания - Германия | 2:0 |
1988 | Съветски Съюз - Нидерландия | 0:2 |
1984 | Франция - Испания | 2:0 |
1980 | Белгия - Западна Германия | 1:2 |
1976 | Чехословакия - Западна Германия | 5:3 (дузпи) |
1972 | Западна Германия - Съветски Съюз | 3:0 |
1968 | Италия - Югославия | 2:0 |
1964 | Испания - Съветски Съюз | 2:1 |
1960 | Съветски Съюз - Югославия | 2:1 |
2016: Финалната фаза включваше групова игра с шест групи, от които напредваха по два или три отбора. Етапът на елиминациите се състоеше от осминафинали, четвъртфинали, полуфинали и финал.
1996-2012: Финалната фаза включваше групова игра с четири групи, от които напредваха по два отбора. Етапът на отстраняване се състоеше от четвъртфинали, полуфинали и финал.
1984-1992: Финалната фаза включва групова игра с две групи, от които преминават по два отбора. Етапът на отстраняване се състоеше от полуфинали и финал.
1980: Не се играят полуфинали. Победителите в групите играеха помежду си на финала, а отборите, заели второ място в групите, играеха мач за трето място.
1960-1976: Финалната фаза на турнира се състоеше от полуфинали, мач за трето място и финал (през 1968 г. бяха изиграни пет мача, тъй като финалът беше решен с преиграване).
Кристиано Роналдо (14 гола)
Мишел Платини (9 гола)
Алън Шиърър (7 гола)
Антоан Гризман (7 гола)
Тиери Анри (6 гола)
Златан Ибрахимович (6 гола)
Патрик Клуйверт (6 гола)
Нуно Гомеш (6 гола)
Рууд ван Нистелрой (6 гола)
Уейн Рууни (6 гола)
Ромелу Лукаку (6 гола)
Алваро Мората (6 гола)
Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.
Печалбите изключват заложената сума в Бонус за Залози. Важат условия, срокове и изключения