Играчите, които преминаха в лагера на големия съперник (част II)

Скандални трансфери е имало и винаги ще има.

Габриел Батистута, Михаел Лаудруп, Бернд Шустер - това бяха част от имената на легендите, прочули се с преминаването в лагера на вечния съперник в първата ни статия по темата.

Феновете преглъщат трудно подобни предателства, но ако се замисли човек, тези действия на играчите допринасят за това футболът да е още по-пъстър и непредвидим. 

И у нас имаме някои емблематични примери, като този с Божидар Искренов. Гиби, любимецът на всички левскари, разби за кратко сърцата им, преминавайки в ЦСКА. 

Но това е животът.

Продължаваме с втория материал от поредицата, посветен на "смяната на боята".

Кларънс Зеедорф (Милан и Интер)

Обикалянето от един гранд в друг е най-популярно за Калчото от големите първенства, а Кларънс Зеедорф е един от многото, носили фланелките и на Милан, и на Интер. 

В периода 2002-2012 година нидерландецът бе един от лидерите на "росонерите", но в края на 90-те и в началото на новия век бе състезател на "нерадзурите".

Роберт Левандовски (Дортмунд и Байерн)

В Германия случаят е малко по-специфичен. Байерн (5.00 коефициент за титла от Шампионската лига) винаги ще бъде обвиняван, че "краде" най-добрите играчи на Дортмунд. 

Именно такъв бе и случаят с Роберт Левандовски, който след четири сезона в Борусия бе взет от баварците. Полският снайперист прекара осем сезона в Мюнхен, отбелязвайки 344 гола в 375 двубоя за германския колос.

Луис Енрике (Реал и Барса)

Луис Енрике игра пет сезона в Реал Мадрид (1.30 коефициент за титла в Ла Лига) и дори отбеляза гол срещу Барселона при победата с 5:0 за "лос бланкос", но смени лагерите на вечните съперници и прекара най-добрите си години в каталунския клуб.

В Реал Енрике беше използван на редица различни позиции и след като не успя да постигне споразумение за нов договор след един разочароващ сезон, в средата на 90-те се присъедини към Барселона със свободен трансфер.

След някои ранни трудности, полузащитникът стана един от лидерите на Барса и вкара над 100 гола за осем сезона на "Камп Ноу". По-късно той се завърна на митичния стадион като треньор и спечели требъл.

Ерик Кантона (Лийдс и Манчестър Юнайтед)

Крал Ерик е емблема на Манчестър Юнайтед, но първият му клуб на Острова беше Лийдс. Завръщайки се на "Еланд Роуд" през февруари 1993-та с екипа на "дяволите", френският нападател е посрещнат изключително грубо. 

"Юда, Юда", скандират привържениците на йоркшърци през целия двубой, а преди и след него автобусът на Юнайтед е обстрелван с камъни.

Робин ван Перси (Арсенал и Манчестър Юнайтед)

През 90-те и в началото на новия век битките между Арсенал и Манчестър Юнайтед бяха пословични. Робин ван Перси прекара осем години в Арсенал, идвайки от Фейенорд през 2004-та, но разгневи феновете на "топчиите", присъединявайки се към Манчестър Юнайтед през 2012-а. 

Нидерландският нападател спечели Висшата лига на "Олд Трафорд" в последния сезон в кариерата на сър Алекс Фъргюсън. По-късно той се завърна във Фейенорд през 2015-а и разкри, че е бил подложен на ужасяващо напрежение и обиди по време на престоя си в Юнайтед.

Златан Ибрахимович (Ювентус, Интер)

Част от най-добрите играчи на Ювентус останаха верни на клуба, след като "бианконерите" бяха изхвърлени в Серия Б през 2006 година след избухването на скандала Калчополи, но Златан Ибрахимович не беше един от тях.

Агентът на шведския нападател Мино Райола заплаши със съдебни действия Ювентус в опит да измъкне играча от договора му и той в крайна сметка подписа с вечния съперник Интер.

След кратък престой в Барселона Ибра отново показа своето пренебрежение към клубните съперничества, отивайки в градския опонент на "нерадзурите" - Милан.

Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.