От чудото на "калчото" до дългия път на един талант, белязан от върхове, спадове и постоянна битка със съдбата.
Валери Божинов е едно от онези имена в българския футбол, които не оставят никого равнодушен. За едни той е пропуснатата голяма възможност, за други – символ на суров талант, изпреварил времето си и обстоятелствата. Историята му носи усещането за шумно начало, огромни очаквания и постоянен натиск, който рядко щади младите.
Кариерата на Божинов започва с гръм и трясък и още в тийнейджърските му години го поставя под светлините на европейската сцена. Пътят му минава през Италия, Англия, Португалия и Сърбия, през големи клубове и тежки контузии, през моменти на надежда и разочарование. Историята на Божинов не е праволинейна, но именно в това се крие нейната човешка тежест.
Пълно име | Валери Емилов Божинов |
Дата и място на раждане | 15 февруари 1986 г., Горна Оряховица, България |
Ръст | 178 см |
Позиция | Нападател |
Юношески клуб | Марица Пловдив |
Общо мачове и голове (клубно ниво) | 423 мача, 106 гола |
Национален отбор | 43 мача, 6 гола |
43 мача, 6 гола | Лече, Фиорентина, Ювентус, Ман Сити, Парма, Спортинг Лисабон, Верона, Виченца, Левски, Тернана, Партизан, Лозана, Пескара, Ботев Пловдив |
Основния клубни трофеи | Серия В (2х), Купа на Сърбия, сръбска Суперлига |
Ранен пробив в Италия
Футболната история на Валери Божинов започва далеч от обичайния маршрут на българските таланти. След първите си стъпки в родните школи той напуска страната още на 12-годишна възраст, когато се мести в Малта заедно с майка си Пепа, бивша национална баскетболистка, и втория си баща Сашо Ангелов, бивш футболен национал от 90-те години. Там Божинов продължава развитието си и започва да се откроява с физика и инстинкт за гол, нетипични за възрастта му.
На 14 години е открит от спортния директор на Лече Панталео Корвино, докато играе за малтийския тим Пиета Хотспърс. За да осъществи трансфера, италианският клуб плаща 15 хил. евро – сума, която по-късно изглежда символична на фона на интереса и очакванията около младия нападател.
Рекордът в "калчото" и бързият възход
На 22 януари 2002 година Божинов дебютира за Лече в Серия А едва на 15 години. Така той се превръща в най-младия футболист, появявал се в игра в "калчото" – рекорд, който мигновено го изстрелва в полезрението на европейската футболна общественост. Още тогава около името му започват да се трупат прогнози и сравнения, които рядко вървят ръка за ръка с търпение.
Под ръководството на Зденек Земан талантът му започва да се превръща в резултати. Божинов отбелязва 16 гола и показва качества на нападател с мощ, скорост и увереност пред вратата. На 18 години преминава във Фиорентина срещу 13 млн. евро, като зад този трансфер отново стои Панталео Корвино. В този период той е считан за един от най-обещаващите млади нападатели в света.
Ювентус, Ман Сити и битката с контузиите
През юли 2006 година Божинов преминава под наем в Ювентус като част от сделката за Адриан Муту. Торинският гранд обаче се намира в Серия Б, а конкуренцията е ожесточена. Българинът не успява да се наложи и след края на сезон 2006/2007 се завръща във Фиорентина.
Следва трансфер в Ман Сити, където очакванията отново са високи. Вместо стабилен период обаче идват тежките удари. През август 2007 г., по време на мач срещу Ман Юнайтед, Божинов получава сериозна контузия, която го вади от игра до края на февруари 2008. При завръщането си в първия мач от следващия сезон срещу Астън Вила получава нова тежка травма и пропуска повече от половината кампания. Това е моментът, в който кариерата му започва да губи ритъм и да придобива посока надолу.
Парма, Спортинг и търсенето на стабилност
След трудния период в Англия следват нови опити за рестарт. Божинов преминава под наем, а по-късно и с постоянен трансфер в Парма. През сезон 2010/2011 записва 31 шампионатни мача и отбелязва 3 гола, но така и не успява да върне инерцията от ранните си години.
През лятото на 2011 година преминава в Спортинг Лисабон за 2.6 млн. евро. През пролетта на 2012 година играе под наем в Лече, а впоследствие носи екипа и на Верона. В този етап от кариерата му преходите между клубовете стават по-чести, а постоянството – все по-трудно постижимо.
Завръщане у дома и балкански страсти
През пролетта на 2013 година Валери Божинов се завръща в България и подписва с Левски София. Първият му гол със синята фланелка е срещу Ботев Пловдив за Купата на България, а през месец май отбелязва срещу Литекс и Лудогорец. С тези изяви печели наградата за най-добър играч на месец май. Последният му мач за Левски е през есента на 2014 година, когато вкарва победен гол от дузпа.
Следват периоди в Тернана и Партизан Белград. В сръбския гранд Божинов започва силно (три гола и три асистенции в два мача) и печели Купата на Сърбия и титлата в сръбската Суперлига. Участва в квалификациите за UEFA Champions League срещу Стяуа и БАТЕ Борисов, но Партизан отпада от беларуския шампион. В този период около името му не липсват и скандали, а през март 2013 г. е определен от ВВС като един от големите провали във футбола.
Последни години и финален щрих
Последният етап от кариерата на Валери Божинов преминава през Китай, Швейцария и Хърватия, както и през серия от завръщания в български клубове – Ботев Враца, Левски София, Септември София, Добруджа и Витоша Бистрица. През 2023 г. се включва и в треньорския щаб на Сашо Ангелов в Добруджа, което бележи плавен преход към друга роля във футбола.
През сезон 2023/2024 изиграва един мач и отбелязва четири гола за Костенец, което е своеобразен финален щрих на една дълга и противоречива кариера.
