Той така и не игра за някой от грандовете ЦСКА и Левски.
Светослав Тодоров е от малцината български футболисти, оставили трайна следа в Англия.
Бившият национал преминава през редица клубове на Острова, като оставя най-трайна следа в Портсмут.
По ирония на съдбата, Тоди така и не облича екипа на нито един от родните грандове, въпреки че юношеските му години са поделени между родния Добруджа и ЦСКА.
Пълно име | Светослав Иванов Тодоров |
Дата и място на раждане | 30 август 1978 г., Толбухин |
Ръст | 183 см |
Позиция | Нападател |
Юношески клуб | Добруджа, ЦСКА |
Общо мачове и голове (клубно ниво) | 268 мача / 24 гола |
Национален отбор | 42 мача / 6 гола |
Най-значими клубове | Литекс, Уест Хем, Портсмут |
Основни клубни трофеи | Шампион на България (4), Суперкупа на България |
Индивидуални отличия | Голмайстор на Чемпиъншип |
Роден в Добрич, Тодоров израства в семейство, в което футболът е не просто спорт, а начин на живот.
Баща му е треньор, а брат му Павлин също тръгва по неговите стъпки. Именно в родния клуб Добруджа Светльо започва своя път към големия футбол, а през 1993 г. преминава в детско-юношеската школа на ЦСКА.
Три години по-късно се завръща в Добруджа, където започва да трупа опит в мъжкия футбол, а през 1997 г. е привлечен от Литекс Ловеч - клубът, който ще се превърне в трамплин към голямата сцена.
В Ловеч младият нападател бързо се налага като водещ реализатор. Неговият инстинкт пред гола, умението да се позиционира правилно и хладнокръвството му носят на отбора две шампионски титли и го превръщат в едно от най-ярките открития на българското първенство.
През 1998 г. е повикан в националния отбор за квалификациите за световното първенство във Франция, но в същия сезон претърпява тежка контузия след сблъсък с Велиян Парушев от Нефтохимик. След близо година възстановяване в германска клиника той се завръща по-силен и мотивиран.
През зимата на 2001 г. талантът на Тодоров не остава незабелязан от прочутия английски мениджър Хари Реднап. Българинът преминава в Уест Хем за 500 000 паунда.
Въпреки ограничените си изяви, Тодоров успява да впечатли в малкото време, което получава на терена. В състава на "чуковете" все пак са имена като Паоло Ди Канио, Фреди Кануте и Джърмейн Дефоу.
През март 2002 г. Реднап, вече начело на Портсмут, решава да го привлече отново - този път за 750 000 евро. Именно там Светльо намира своя дом на Острова. След труден старт и червен картон още във втория мач, той постепенно се превръща в основна фигура за "помпи".
Сезонът 2002/03 е златен в кариерата му - с 26 гола Тодоров става голмайстор на Чемпиъншип и извежда Портсмут обратно във Висшата лига. За феновете на клуба той се превръща в герой, а името му остава синоним на възраждането на южняците.
След големия успех съдбата отново му поднася изпитание - тежка травма го изважда от терените за дълъг период. След възстановяването си той губи титулярното място и през 2006 г. е преотстъпен на Уигън.
По-късно преминава в Чарлтън, където остава до края на сезон 2008/09. Макар контузиите да му пречат да възвърне формата си от Портсмут, Светльо запазва уважението на феновете заради своя професионализъм и отношение към играта.
През 2009 г., въпреки интереса на столичните грандове Левски и ЦСКА, Тодоров избира да се завърне в клуба, който му даде шанс за големия футбол - Литекс. Под ръководството на Ангел Червенков и по-късно Любослав Пенев той допринася със своя опит и голове в европейските турнири.
През януари 2011 г., след гласуване сред феновете, Светослав Тодоров е избран за Футболист №1 на годината на Литекс.
През 2012 г. Тодоров приема ново предизвикателство в украинския Ховерла Ужгород, а година по-късно окончателно се завръща в България.
На 14 август 2013 г. е назначен за старши треньор на Добруджа, а след успешен престой до края на 2014 г. той продължава треньорската си кариера, като през 2017 г. поема втория отбор на ЦСКА, а малко по-късно - Ботев (Гълъбово).
С екипа на България Светослав Тодоров записва 42 мача и 6 гола, като е част от поколението, което поддържа националния отбор конкурентен на европейската сцена в началото на новия век.
Днес името му се споменава с уважение както от фенове, така и от треньори. От Добрич до Портсмут, от Литекс до националния тим - пътят на Светослав Тодоров е история за упоритост, достойнство и вяра в собствените възможности.