Рекордьор по участия в родния елит с 461 мача.
Георги Илиев е сред онези български футболисти, които не просто играят дълго, а оставят отпечатък. Полузащитник с изключителна кариера и лидерски дух, той е жива легенда на Черно море и притежател на рекорд, който трудно ще бъде подобрен - 461 мача в елита.
От Варна до Китай, през шампионски сезони с Локомотив Пд и ЦСКА, Илиев се утвърди като символ на постоянство, професионализъм и отдаденост.
Пълно име | Георги Илиев Русев |
Дата и място на раждане | 5 септември 1981 г., Варна |
Ръст | 178 см |
Позиция | Полузащитник |
Юношески клуб | Черно море |
Общо мачове и голове (клубно ниво) | 503 мача / 101 гола |
Национален отбор | 24 мача / 2 гола |
Най-значими клубове | Черно море, Локо Пд, ЦСКа |
Основни клубни трофеи | Шампион на България (2), Купа на България, Суперкупа на България (2) |
Индивидуални отличия | Рекордьор по мачове в А група |
Родом от Варна, Илиев е записан от родителите си в школата на Черно море, където преминава през всички възрастови групи на клуба.
През февруари 2000 г. е преотстъпен на Светкавица (Търговище), за да натрупа опит в мъжкия футбол. Там записва първите си пет професионални мача в "Б" група, преди да се завърне у дома няколко месеца по-късно.
През есента на 2000 г. Божил Колев му гласува доверие и го включва в първия състав на Черно море. Илиев дебютира в А група на 14 октомври при гостуване на Ботев Пд, а само седмица по-късно бележи първия си гол - при победата с 3:2 над Литекс на стадион "Тича".
Младият халф бързо се утвърждава като титуляр и завършва дебютния си сезон с 18 мача и 2 гола. Тогава е използван предимно по фланговете, където се откроява с енергия и борбеност.
След три силни сезона във Варна, през 2003 г. Илиев преминава в Локомотив Пд - ход, който се оказва повратен момент в кариерата му.
Под ръководството на Едуард Ераносян, той се превръща в двигател на халфовата линия и основна фигура в шампионския сезон 2003/04 - първата титла в историята на клуба.
В рамките на два сезона записва 67 мача и 8 гола за "смърфовете". На 29 септември 2005 г. бележи първия си гол в евротурнирите - срещу Болтън в мач от Купата на УЕФА.
В края на 2005 г. Георги Илиев преминава в ЦСКА заедно с Кирил Котев, Александър Тунчев и Даниел Георгиев. Там играта му добива нова дълбочина - заиграва като вътрешен халф и бързо се налага в състава.
С "армейците" печели три трофея - титлата на България (2008), Купата на България (2006) и Суперкупата на България (2006). Стабилен, трудолюбив и с лидерски качества, Илиев се утвърждава като един от най-надеждните халфове в страната.
На 30 май 2008 г. Илиев се завръща в родния Черно море. Отново става водеща фигура и обединител на съблекалнята. На 2 октомври същата година вкарва впечатляващ гол срещу Щутгарт на стадион "Мерцедес-Бенц Арена" в мач от Купата на УЕФА, завършил 2:2.
През 2009 г. е избран за капитан на Черно море, наследявайки Александър Александров-Кривия. Следващите четири години го превръщат в символ на клуба и любимец на варненската публика.
На 18 април 2012 г. записва първия си хеттрик в елита - при победа със 7:1 над Калиакра. Сезон 2011/12 остава най-резултатният в кариерата му - 10 гола от халфовата позиция.
През януари 2014 г. Илиев приема първото си предизвикателство извън България и преминава в китайския Шъдзяджуан Юнчан срещу 100 000 евро. Там веднага се превръща в ключов играч, реализира 9 гола в 26 мача и помага на тима да спечели историческа промоция в Китайската Суперлига.
Задържа се до края на 2015-а, след което поема отново към дома. Черно море, разбира се.
През юни 2019 г. се завръща в Локомотив Пд, за да завърши достойно своята кариера. На 29 октомври 2019 г. изиграва 455-ия си мач в елита, с което поставя рекорд за най-много участия в историята на българския шампионат.
Последният му двубой е на 15 декември 2019 г. срещу Левски - мач, в който излиза с капитанската лента и официално затваря един от най-дългите и последователни цикли в родния футбол.
Илиев дебютира за България през ноември 2004 г. при Христо Стоичков. Първият му гол с националната фланелка идва на 7 септември 2005 г. при победата с 3:2 над Исландия в квалификация за Мондиал 2006.
След петгодишна пауза се завръща в състава през 2012 г., а на 4 юни 2013 г. бележи второто си попадение - срещу Казахстан в Алмати. Общо записва над 24 мача и два гола за "трикольорите".