"Армейците" като идея – клуб, който мери величието си в титли, европейски вечери и поколения шампиони.
ЦСКА София е от онези имена, които не се нуждаят от представяне – казваш "це се ка" и в съзнанието изникват трибуни, емоции и история, писана на висок тон. Клубът е софийски по адрес, но национален по влияние – и в начина, по който е оформял футболната култура у нас, и в хората, които е произвел.
В биографията му има всичко: златни десетилетия, тежки преименувания, европейски подвизи и болезнени кризи. Но общото между всички периоди е едно – ЦСКА остава мерна единица за успех в българския футбол, с рекордни титли и репутация, която отдавна е минала границата на статистиката.
Основни факти за клуба
Пълно име | ПФК ЦСКА София (Професионален футболен клуб Централен спортен клуб на армията София) |
Прозвище | "Армейците", "Червените" |
Основан | 5 май 1948 г. |
Стадион | "Българска армия" (22 995 места; 18 495 седалки); използва се и Националният стадион "Васил Левски" (43 230) |
Собственик | Валтер Папазки |
Старши-треньор | Христо Янев |
Първенство | Първа лига |
Трофеи | 31 шампионски титли; 21 национални купи; 4 Суперкупи |
История, която започва с обединение и стига до легенда
ЦСКА е български професионален клуб от София, чиято официална дата на създаване е 5 май 1948 г. Тогава е официализирано обединението на военния клуб ЦДВ със софийския Септември и се ражда новата структура, която по-късно ще се превърне в най-титулувания отбор в страната. Корените обаче са по-дълбоки – нишката минава през Офицерския спортен клуб Атлетик–Слава `23 (обединен през ноември 1923 г.) и стига до Клубът на Матинката, създаден през 1909 г.
Името на клуба се променя неведнъж в хода на десетилетията – понякога по футболни причини, по-често по административни, но абревиатурата ЦСКА присъства от 1962 г. с едно знаково изключение. В периода 1986–1989 отборът носи имената Средец и ЦФКА Средец – епизод, който остава в паметта не само като смяна на табелата, а като време на напрежение и преобръщане на цели епохи.
В спортен план клубът е постоянен участник в елита: от сезон 1948/49 насетне ЦСКА е част от всички шампионати на "А" група, с един болезнен пропуск – сезон 2015/16, свързан с несъстоятелността на дружеството, управлявало клуба. В същия период отборът се състезава във "В" група – момент, който тежи като камък в иначе трофейната витрина, защото показва, че не всяка битка е на терена.
В исторически план ЦСКА има и своята най-голяма вътрешна ос – съперничеството с Левски. Мачовете между двата отбора са познати като "вечно дерби" и често са били повече от футбол: огледало на обществено напрежение, на идеологии, на полюси, които се търсят, за да се отразят един в друг.
Успехи и трофеи – рекордът, който тежи приятно
Ако трябва да се опише ЦСКА в едно изречение, то вероятно ще започне с числата. Клубът е 31 пъти шампион на България – национален рекорд, който стои като червена линия през различни епохи, стилове и поколения. Титлите са разпръснати във времето, но имат характерни вълни – периоди на доминация, в които ЦСКА не просто печели, а диктува ритъма на шампионата.
Към това идват и купите – тема, която изисква уточнение, защото в различни години националната купа носи различни имена. В този смисъл ЦСКА е носител на 21 национални купи и има 4 Суперкупи на България.
Но величието на "армейците" не се чете само по вътрешната витрина. На европейската сцена клубът има два полуфинала в турнира за Купата на европейските шампиони (1966/67 и 1981/82) и още един полуфинал в турнира за Купата на носителите на купи (1988/89). Това са върхове, които и днес остават ориентир за българските клубове.
Към европейската биография се добавя и прозвището "убиец на европейски шампиони", дошло след елиминирането на Аякс през 1974 г., Нотингам Форест през 1981 г. и Ливърпул през 1982 г. В историческите класации ЦСКА заема 60-о място – най-предно сред българските представители – в подреждането на Международната федерация за футболна история и статистика за най-добрите европейски отбори на XX век.
Най-големите футболисти – "армейската" школа като национален ресурс
ЦСКА е клуб, който не просто печели, а създава. Световното първенство през 1994 г. и историческото четвърто място на България са немислими без Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов, както и без селекционера Димитър Пенев.
Олимпийската история също носи червен отпечатък – сребро от Мексико 1968 и бронз от Мелбърн 1956 с множество футболисти, излезли от ЦСКА и предходните армейски формации.
В класациите за най-добър футболист на България за XX век сред първите 10 попадат петима играчи на ЦСКА: Христо Стоичков, Димитър Якимов, Иван Колев, Димитър Пенев и Емил Костадинов. Наградата "Футболист № 1 на България" е печелена 16 пъти от играчи, играли през сезона в ЦСКА – още един показател за мащаба на школата и нейното влияние.
Когато се опиташ да обобщиш ЦСКА, неизбежно стигаш до парадокс: клубът изглежда най-ясен в числата, а се разбира най-добре в историите. В титлите, в европейските вечери и в имената, превърнали се в национални символи. "Армейците" са не просто най-титулуваният отбор – те са част от начина, по който България мисли и говори за футбол.
