Поглед към вече класиралите се отбори и тяхната история на световни първенства.
Третата част от поредицата ни е посветена на отборите, които оформят пъстрата периферия на Мондиал 2026 – нови имена, редки завръщания и истории, които рядко попадат под прожекторите. Тук статистиката често отстъпва крачка назад, за да изпъкнат търпението, моментите на пробив и редките срещи с голямата сцена. Това са тимове, които не влизат в турнира с тежестта на фаворити, но носят със себе си любопитството и емоцията на неизвестното.
Шотландия
Шотландия най-сетне се завръща на световната сцена за първи път от 1998 година, слагайки край на пауза от 28 години. "Гайдарите" спечелиха квалификационната си група – нещо, което не бяха правили от 1982 г. насам. Историята обаче тежи: осем участия и нито едно излизане от групите – повече от всеки друг отбор без пробив към елиминациите.
Парагвай
Парагвай ще играе на деветия си мондиал и първи от 2010 година насам. Именно тогава южноамериканците записаха най-силното си представяне с достигане до 1/4-финалите Испания. Начело е Густаво Алфаро, за когото това ще бъде второ световно първенство като селекционер.
Тунис
Седмо участие за Тунис, който продължава да търси първата си крачка отвъд груповата фаза. Само Шотландия има повече участия без елиминации. Африканците обаче държат историческо постижение – първата победа на африканска нация на Мондиал, дошла срещу Мексико през 1978 година.
Кот д’Ивоар
Кот д’Ивоар се завръща на световно първенство за първи път от 2014 година. В предишните си участия тимът не успя да прескочи групите, но този път пристига с впечатляваща визитка от квалификациите – десет мача без допуснат гол.
Узбекистан
Един от дебютантите на Мондиал 2026, Узбекистан ще изживее историческо първо участие. Начело стои Фабио Канаваро – световен шампион като капитан на Италия през 2006 година. Тимът загуби само веднъж в квалификациите след драматично поражение от Катар в добавеното време.
Катар
Катар ще играе на второ световно първенство след домакинството през 2022 година, което приключи без спечелена точка и само с един отбелязан гол. За Мондиал 2026 селекционер е Хулен Лопетеги, който е на път да стане вторият испанец, водил отбора на световна сцена.
Саудитска Арабия
Саудитска Арабия вече има своето място в историята с победата над Аржентина през 2022 година – един от най-големите шокове на Мондиала. Извън този миг обаче турнирът бе труден, а статистиката остава тежка – най-висок процент загуби сред отборите с поне 15 мача на световни първенства.
Южна Африка
Южна Африка ще запише четвърто участие на мондиал и първо извън собствена територия от 2002 година. Тимът никога не е прескачал групите, но пък мачовете му винаги носят голове – нито един от деветте досегашни не е завършвал при нулево равенство.
Йордания
Йордания ще направи своя дебют на световно първенство с ясна мечта – да стане първият новак от 2010 г. насам, който стига до елиминациите. Селекционерът Джамал Селами може да запише уникална страница, превръщайки се в първия мароканец, водил на мондиал национален отбор, различен от Мароко.
Кабо Верде
Кабо Верде също влиза в историята с първото си участие на световно първенство. Тимът завърши първи в квалификационната си група пред Камерун и ще се опита да повтори подвига на Гана от 2006 година – елиминации още при дебюта.
Гана
Пето участие за Гана и всички те са през този век. Най-силният турнир на страната остава 2010 година с достигнат 1/4-финал и драматично отпадане от Уругвай след дузпи. Ото Аддо е добре познато лице – селекционер и през 2022-а, както и участник като играч през 2006 година.
Кюрасао
Кюрасао е сред най-романтичните истории на Мондиал 2026 – дебютант и най-малката държава по територия и население, стигала до финалите. Начело е Дик Адвокаат, който на 78 години може да се превърне в най-възрастния селекционер в историята на турнира.
Хаити
Хаити ще играе на второто си световно първенство и първо от 1974 година насам. В онзи дебют тимът допусна 14 гола в три мача, а паузата от 52 години между двете участия е сред най-дългите в историята на Мондиала.
Нова Зеландия
Трето участие за Нова Зеландия след 1982 и 2010 година. Отборът все още няма победа и участие в елиминациите, но през 2010 г. остана непобеден – три равенства, които и до днес се помнят като любопитен статистически парадокс.
