Два мача в един ден

Сьорен Лерби и Марк Хюз влизат в историята на футбола и тази на Байерн.

Годините минават неусетно и неумолимо, но няма кой да изтрие спомените от героите от онова романтично време във футбола.

Едно от тези емблематични имена е на Марк Хюз - легендарен нападател на Манчестър Юнайтед (1.72 да спечели Лига Европа).

Преди 38 години Спарки, както е известен сред съотборници и фенове, играе два мача в две различни държави в един ден, само през няколко часа - постижение, на което много могат да завидят в днешни дни, а и дори е непосилно за тях.

На 11 ноември 1987-а Хюз излиза на терена в Прага, където неговият Уелс (501.00 за световна титла през 2026-а) играе квалификация за Евро'88. Голмайсторът записва пълни 90 минути за "драконите", а след това отпрашва към Германия (11.00 да триумфира на Мондиал 2026 г.), за да се включи в преиграване на двубой от Купата на страната на своя Байерн.

Всъщност освен през баварците, Спарки, който тогава е отдаден под наем от Барселона, защитава цветовете на Челси (1.33 да спечели Лига на конференциите), Саутхемптън, Евертън и Блекбърн, където завършва кариерата си през 2022 година.

За националния тим на Уелс има 72 мача и 16 гола, а треньорската му кариера преминава последователно през селекцията на своята родина, Блекбърн, Манчестър Сити (1.36 да вдигне Купата на ФА), Фулъм, КПР, Стоук Сити, Саутхемптън и Брадфорд Сити.

И така - първата среща на бившия играч на Манчестър Юнайтед беше квалификацията за европейско първенство с Уелс, който играеше срещу Чехословакия в Прага.

Островитяните трябваше да спечелят, за да се класират за надпреварата в Германия, но загубиха с 0:2, като Иво Кнофличек и Михал Билек бяха автори на головете.

Хюз изиграва пълни 90 минути, а веднага след последния съдийски сигнал е качен в автомобил "Лада" с екипировката си и откаран до самолета. Нямаше време за загрявка или душ.

Ули Хьонес - президент на Байерн Мюнхен (7.00 да спечели Световното клубно първенство), към който Хюз се присъедини под наем от Барселона, беше с него по време на пътуването, след като направи необходимите постъпки, за да може нападателят да се появи за втори път при баварците.

По време на полета Хюз се преоблякъл в екипа на Байерн преди вечерния мач от втория кръг на Купата на Германия (1.22 Щутгарт да спечели националния трофей, а за Арминия Билефелд е 4.00) срещу Борусия Мьонхенгладбах.

Хьонес, който е направил всичко възможно, за да осигури двойното участие на Хюз, след това ги е закарал до "Олимпиащадион" със своето зелено "Порше".

Те пристигат на полувремето и Хюз влиза в игра на мига, когато Байерн губи с 0:1. Лотар Матеус изравнява резултата, а Михаел Румениге - по-малкият брат на Карл-Хайнц, вкарва два гола за победата в допълнителното време.

"Пристигнахме на стадиона на полувремето. Сигурно вече съм бил в тимовия лист... Имаше един германски играч на име Армин Ек, който приличаше на мен. Той също беше на пейката и мисля, че феновете си помислиха, че аз съм той. Олимпийският стадион беше пълен, а ние губехме с 0:1 и аз се появих след 60 минути. Спечелихме мача и аз бях голям герой!", спомня си Марк Хюз.

"Реалността беше, че не отправих нито един удар и бях изморен. Мислех си: "Какво, по дяволите, правя?" Тичах наоколо, пропусках топки и падах. Влязох с Михаел Румениге и той вкара два гола, за да ни донесе победата", споделя още уелският нападател, който е роден в малкия Раубон.

"Никой не спомена Михаел, а всичко се свеждаше до това, че съм изиграл два мача в един ден, което беше малко сурово за всички. Ули Хьонес просто мислеше по този начин. Той е бивш професионален футболист и виждаше възможността за това", признава Спарки.

Хьонес постъпва по подобен начин няколко години по-рано, като прави така, че Сьорен Лерби да играе за Дания (67.00 да спечели Световната купа след година) срещу Република Ирландия, преди да представлява Байерн по-късно.

В ранния следобед имаше квалификация за Световната купа през 1986-а в Мексико, като "червения динамит" гостува в Ирландия (4:1), а вечерта - мач за Купата на Германия на Байерн в Бохум.

Ули Хьонес е на линия в Дъблин и казва на тогавашния наставник на датчаните - Сеп Пьонтек, да смени Лерби веднага щом победата на "Лансдаун Роуд" вече не е застрашена.

"След като поведохме с 3:0, ме извадиха в 60-ата минута, Ули ме хвърли под душа и отидохме на летището с полицейски ескорт. В Дюселдорф ме чакаше "Порше", но пред стадиона имаше задръстване - последните два километра трябваше да измина пеша. В крайна сметка продължихме към следващия кръг, но само след преиграване седмици по-късно", спомня си Сьорен Лерби.

Иронията е, че на стадиона в Рур срещата, която завършва 1:1 и е наблюдавана от 40 000 зрители, се състои на... 13 ноември - почти точно две години преди изявата на Марк Хюз.

Реваншът в Мюнхен завършва 2:0, а впоследствие баварците печелят и трофея, надигравайки на финала през май 1986-а Щутгарт с 5:2 на Олимпийския стадион в тогавашен Западен Берлин.

Главен рефер е Дитер Паули, които през 1984 година свири и нашето Вечно дерби, в което Левски бие ЦСКА с 3:1 в последния кръг и печели титлата.

Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.