Оттеглянето на големите звезди дава път на по-младите.
Последната класация по наградни фондове отразява как се променя обликът на спорта - с оттеглянето на Роджър Федерер, Рафаел Надал и Анди Мъри се отваря пространство за млади играчи да изгряват, а познати имена да си възвърнат позициите.
Това не е конкурс по популярност, нито класация, базирана на спонсорства.
Става въпрос единствено за чисти, извоювани с труд парични награди.
7. Марин Чилич (23 511 520 британски лири)
Хърватинът комбинира сурова сила със стабилна психика, за да се превърне в един от най-уважаваните тенисисти на своето поколение.
Неговият най-голям момент настъпи на Откритото първенство на САЩ през 2014 година, когато триумфира с титлата след серия от доминиращи изяви, включително победа над Роджър Федерер в три сета.
Чилич е достигал финалите и на Уимбълдън, и на Откритото първенство на Австралия, доказвайки способността си да се адаптира на различни настилки.
Марин Чилич (101.00 да спечели US Open) е известен със своя висок сервис и плоски удари от основната линия.
Повече от десетилетие той се задържа сред първите 20 в световната ранглиста, рядко пропуска Голям шлем и често стига до късните етапи на турнирите.
След дълъг период извън върховете на тениса, в момента той прави късна кариера възраждане, като се стреми да се върне сред първите 100 за първи път от над две години. Това усилие набра още повече скорост само преди няколко дни с титлата на турнира Lexus Nottingham Open - знак, че бившият шампион от Големия шлем може би все още има какво да покаже.
6. Стефанос Циципас (25 660 334 британски лири)
Стефанос Циципас се появи на сцената с блясък и безстрашие, веднага разпознаваем със своя бекхенд с една ръка и харизмата си на корта.
Гръцката звезда достигна финали от Големия шлем на "Френч Оупън" през 2021 г. и Откритото първенство на Австралия през 2023 г., като на първия турнир принуди Новак Джокович да даде най-доброто от себе си.
Кариерата му обаче далеч не е само разочарования - Циципас (51.00 да спечели Аустрелиън Оупън) е спечелил 12 титли, включително трофея от финалите на ATP през 2019 г.
Кариерата му преминава през много възходи и падения и 2025 г. изглежда не прави изключение.
Сезонът му започна слабо, с повече загуби, отколкото победи, но той прекъсна серия от 11 поредни загубени финала на турнири от категория ATP 500, като триумфира на турнира в Дубай (Dubai Duty Free Tennis Championships) през март.
Дори при колеблива форма, Циципас остава фактор близо до топ десет в световната ранглиста и продължава да има потенциала редовно да бъде претендент в решаващите фази на големите турнири.
5. Стан Вавринка (27 770 914 британски лири)
Малко играчи са достигали по-високи върхове от Стан Вавринка, когато това е имало най-голямо значение, дори след като е прекарал по-голямата част от кариерата си в сянката на своя швейцарски сънародник Роджър Федерер.
С трите си титли от Големия шлем, всяка спечелена срещу Новак Джокович (два пъти) или Рафаел Надал, Вавринка не просто изгради кариера - той създаде трайно наследство.
Наред с Анди Мъри, мнозина го считаха за един от малкото играчи, които наистина могат да се изправят равностойно срещу Голямата тройка.
Той е един от едва четиримата (заедно с Мъри), които са побеждавали Федерер, Надал и Джокович на турнири от Големия шлем.
Неговото представяне на Откритото първенство на Франция през 2015 г. остава емблематично, а бекхендът му е широко признат като един от най-добрите удари в съвременния тенис.
Късният му разцвет му донесе серия от успехи в Големия шлем между 2014-а и 2016 г., а дълголетието и способността му да се издига до най-високо ниво в решителни моменти го поддържаха конкурентоспособен далеч след навършване на 30 години.
Дори сега, в 40-те си години, той продължава да се състезава на високо ниво в своя 23-ти сезон като професионалист.
Показаните коефициенти са точни към момента на публикуване на статията и те може да се променят.
