Няколко елитни мениджъри, които бяха уволнени въпреки че изведоха отбора си до славата.
Историята помни уволнението на няколко мениджъра от най-високо ниво веднага след спечелването на трофей, което опровергава аргумента, че за един клуб единствено завоюваните отличия са от значение.
Дебатът за трофеите е забавна тема. Някои фенове са склонни да приемат няколко години на ужасен футбол и като цяло негативно настроение в клуба, ако в края има трофей, но в епохата на устойчиви клубни модели, изградени върху прогресивни стилове на игра, подходът "победа с всички средства" е замиращо изкуство.
Представяме ви няколко големи мениджъри, които видяха изхода непосредствено, след като изведоха отбора си до слава.
Престоят на Ван Гаал (на снимката) в Манчестър Юнайтед ще се запомни предимно със забавните пресконференции и факта, че спечели Купата на Англия през 2016 г., преди да бъде заменен от Жозе Моуриньо. Този трофей обаче за съжаление само замаза пукнатините.
Респектиращият първи сезон имаше своите проблеми, които се пренесоха и във втория, като те бяха свързани най-вече със стила на игра, основан на владеене на топката, но лишен от истински атакуващ напън. Всичко това задушаваше феновете на Юнайтед от скука в няколко етапа от управлението му.
Между ноември 2015 г. и януари 2016 г. Юнайтед нареди шест мача без победа, а Ван Гаал бе на прага да напусне клуба, тъй като "червените дяволи" изглеждаха безнадеждни на терена. От този момент нататък бе ясно, че триумфът с Купата на ФА нямаше да го задържи на работа.
Когато на Сари му потръгне, той просто е брилянтен. Където и да отиде обаче, винаги се появява драма.
Поемането му на поста в Ювентус след напускането на Челси през 2019 г. изглеждаше като брак по сметка. Юве все пак спечели "Скудетото", изпреварвайки Интер с много малко, за да си осигури девета поредна титла, но след като бе отстранен от Шампионската лига в 1/8-финалите от Лион, ръководството уволни Сари само една година след парафирането на тригодишен контракт.
Конте показа на какво е способен през сезон 2016/17, когато неговият безмилостен и прагматичен стил изведе Челси до титлата във Висшата лига по впечатляващ начин, година след като лондончани бяха завършили на девето място.
През втория му сезон обаче нещата не вървяха по план и изведнъж безкомпромисният футбол стана по-труден за възприемане от играчите, в резултат на което Челси завърши пети.
Въпреки че не успя да защити титлата си, лондончани победиха Ман Юнайтед във финала за Купата на Англия, но в крайна сметка това не беше достатъчно и Конте бе заменен от Сари.
Легенда на Реал Мадрид като играч, Дел Боске седна на мениджърското кресло през 1999 г. и води клуба в една от най-успешните му ери в началото на 2000-те години след няколко предишни периода като временен наставник в средата на 90-те години.
Дел Боске покори Шампионската лига с Реал през 2000 и 2002 г., Ла Лига през 2001 и 2003 г. и завоюва още няколко отличия, превръщайки тима в машина за трофеи, като в същото време управляваше със завидна лекота пълната със звезди съблекалня.
Затова беше много странно, че клубът остави договора му да изтече през 2003 г., един ден след като спечели Ла Лига и една седмица след като привлече Дейвид Бекъм от Манчестър Юнайтед. През следващите години Реал се отдалечи от върха и до 2007 г. не успя да спечели нищо значимо.
Капело бе уволнен веднага след спечелването на титлата с Реал през 1997 г., но въпреки това не можа да устои на отдалата му се втора възможност 10 години по-късно и отново пое ръководството на "Лос бланкос" за сезон 2016/17.
И този път бракът завърши със сълзи, тъй като привържениците не бяха склонни да търпят дефанзивния му стил, а Капело не искаше да прави компромиси с него. Той сложи край на "сушата" с триумф в Ла Лига в първия си сезон след завръщането в клуба, но загуби доверието на Бекъм, Роналдо, Антонио Касано и накрая – на претенциозната мадридска публика.
През 1997 г. Реал замени Капело с Хайнкес, който преди това впечатляваше в Испания начело на Тенерифе.
Германският мениджър бе сполетян от същата участ като човека, когото замени, макар и при различни обстоятелства. Хайнкес донесе първа "Ушата" във витрината на "кралския клуб" от 1966 г., но това не бе достатъчно, за да запази работата си.
Слабите резултати във вътрешния шампионат му изиграха лоша шега. Отборът му завърши на четвърто място в Ла Лига и не успя да спечели Копа дел Рей, поради което само година след пристигането си трябваше да напусне.
След като замени Карло Анчелоти в Пари Сен Жермен през 2013 г., Блан имаше ключов принос за утвърждаването на клуба като местен титан.
През първия си сезон французинът спечели три вътрешни трофея и защити титлата в първенството през следващите две кампании. Въпреки това собствениците бяха разочаровани от провалените опити на ПСЖ да доминира в Европа до 2016 г. Блан изведе момчетата си до требъл през сезон 2015/16 г., но малко след това бе застигнат от злата участ.
Печалбите изключват заложената сума в Бонус за Залози. Важат условия, срокове и изключения