Следите, които петима емблематичните бразилци оставиха на "БайАрена".
Когато се вгледаме в историята на Байер Леверкузен, няма как да не забележим една особена нишка, която преминава през десетилетията – бразилската. От края на 80-те до наши дни, "аспирините" последователно отварят вратата за таланти от страната на самбата, превръщайки клуба в една от най-бразилските дестинации в немския футбол.
От Тита през 1987 г. до Артур днес, цели 25 бразилци са носили екипа на "аспирините". Сред тях има имена, чиито отпечатък е незаличим. Ето кои са те:
Жоржиньо (1989-1992 г.)
Жоржиньо се задържа цели три сезона в Леверкузен и стана легенда, влизайки в Идеалния отбор на XX век на Леверкузен. След това защитникът продължи кариерата си в Байерн Мюнхен, където стана шампион в Бундеслигата през сезон 1993/94. В същата година грабна и най-ценното отличие – световната титла с Бразилия на Мондиала в САЩ.
Пауло Сержио (1993-1997 г.)
Когато говорим за бразилските звезди, блестели с фланелката на Байер, едно име се откроява със завидна ефективност пред гола – Пауло Сержио Силвестре ду Нашименту, играл в клуба между 1993 и 1997 г.
С крилото в състава, "аспирините" притежаваха истинска машина за голове. 47 попадения в 121 мача в Бундеслигата го направиха най-резултатния бразилски футболист в историята на отбора в първенството.
Още в рамките на първия си сезон на немска земя той заби цели 17 попадения и само един единствен гол го раздели от голмайсторския приз.
Пътят му премина още през Рома, а по-късно и през Байерн Мюнхен, с който завоюва дубъл през 1999/2000 г., както и трофея в UEFA Champions League през сезон 2000/01, когато добави и още "Сребърна салатиера" в колекцията си.
Зе Роберто (1998-2002 г.)
Техничарят Жозе Роберто да Силва Жуниор, познат на футболната сцена просто като Зе Роберто, остави несравним отпечатък в изграждането на облика на Байер.
Между 1998 и 2002 г. бразилският халф изигра 113 мача и отбеляза 17 гола за "аспирините", поставяйки началото на една от най-дългите и стабилни кариери на бразилец в Бундеслигата – общо 336 срещи, отстъпвайки по този показател само на Налдо.
Адаптацията му обаче далеч не беше безоблачна, но трудностите само го калиха. Бързо намери общ език, както буквално, така и футболно, с друг бразилски ас в средата на терена – Емерсон.
Двамата изградиха моторното звено в онзи състав на Леверкузен, който беше на косъм от вечна слава през сезон 2001/02, когато завърши втори в Бундеслигата, втори в Купата на Германия и подгласник на шампиона в UEFA Champions League.
След това Зе Роберто се присъедини към Байерн, където прекара шест сезона в два периода и печели четири домашни дубъла, преди да затвори германската глава от кариерата си в Хамбургер ШФ.
Лусио (2001-2004 г.)
С Лусио или Лусимар да Силва Ферейра Байер улучи нещо специално. Той бе централен защитник с тяло на воин и душа на артист, който правеше прехода от защита към халфовата линия толкова елегантно, сякаш играе самба.
Пристигна в Леверкузен в началото на 2001 г. от Интернасионал Порто Алегре – име, непознато за мнозина фенове тогава. Само че много скоро всички започнаха да го изричат със страхопочитание.
Лусио се превърна в незаобиколим фактор в онзи отбор на Леверкузен от кампания 2001/02. А утехата след разочарованията на клубно ниво дойде бързо – световна титла с Бразилия през лятото на 2002 г.
По-късно продължи да събира трофеи в Мюнхен (2004–2009), където грабна три дубъла, преди да постигне истинския връх – требъл с Интер през 2009/10.
Вендел (2014-2021 г.)
Когато Вендел Насименто Боржес стъпи на "БайАрена" през 2014 г., мнозина го възприеха като поредното бразилско попълнение в дългата традиция на клуба. Но малцина тогава можеха да предвидят, че левият бек ще остави толкова дълбок отпечатък.
Съветът да поеме към Германия идва от не кого да е, а от Зе Роберто – капитанът на Вендел в Гремио Порто Алегре и човекът, който вече добре познаваше пътя към Леверкузен.
В следващите седем сезона Вендел изигра 186 мача и отбелязва седем гола, превръщайки се в основна фигура в един от най-атрактивните състави на Байер през последното десетилетие. През цялото това време "аспирините" завършиха извън топ 5 в Бундеслигата само два пъти.
