Най-доброто постижение за "кенгурутата" на Световни финали е достигане до 1/8-финалите на Мондиал 2006.

След 1008 дни и 20 мача, от които само четири бяха на родна земя, Австралия се класира за Световното първенство в Катар тази година (3.50 да излезе от групата).

Мнозина смятат, че това е малко чудо, като се има предвид, че отборът съдържа малко именити играчи, а треньорът Греъм Арнолд не е всеобщо популярен. Самото достигане до груповата фаза на Мондиала е голям успех за футбола в страната, където ръгбито и крикета обикновено поглъщат почти всичкото медийно внимание.

Въпреки това, в най-кратки срокове преди началото на Световното трябва да се свърши много работа за да стане Австралия наистина конкурентоспособна на световната сцена.

"Кенгурутата" попаднаха в трудна група заедно с Франция (7.00 да защити титлата си), Дания и Тунис, където те ще бъдат абсолютни аутсайдери.

Добрата новина за отбора е, че те той игра с французите и датчаните в груповата фаза на предишните Световни финали, така че те ще се изправят срещу някои познати противници.

История

Австралия е единственият национален отбор, който е печелил Купата на нациите на ОФК четири пъти между 1980 и 2004 г., както и Купата на Азия на АФК през 2015 г. на родна земя.

Отборът е представял Австралия в шест турнира за Световната купа на ФИФА - от 1974 до 2006 г. и от 2006 до 2022 г.

Освен това, тимът е участвал четири пъти в турнира за Купата на конфедерациите на ФИФА.

Пътят към Катар

"Кенгурутата" спасиха квалификационната си кампания, която иначе започна много обещаващо (11 поредни победи), но приключи безславно с поражения от Япония (5.00 "самураите" да излязат от група E) и Саудитска Арабия.

Това попари надеждите им за автоматично класиране и ги принуди да продължат по пътя на плейофите.

Там те преодоляха Обединените арабски емирства с 2:1 в отделен азиатски квалификационен плейоф за да спечелят правото да се изправят срещу Перу за място на Световното първенство.

Те си подпечатаха визите за Катар, след драматичен успех над южноамериканците с дузпи.

Селекционерът

През 2000 г. Греъм Арнолд е избран за помощник-треньор на австралийския национален отбор по футбол.

Арнолд работи с много опитен и доказан специалист в лицето на Гуус Хидинк, като те запретват ръкави за предстоящото Световно първенство по футбол през 2006 г., след като през 2005 г. старши треньорът Франк Фарина е уволнен.

Тогава те постигат историчеки успех достигайки до фазата на директните елиминации за пръв път в историята на Австралийския футбол. След напускането на Хидинк Арнолд е назначен за временен треньор на "кенгурутата".

Арнолд продължава да води квалификациите на мъжкия национален отбор по футбол на Австралия до 23 години за Олимпийските игри в Пекин през 2008 г.

Той продължава да помага на Пим Вербеек да се класира за Световното първенство по футбол през 2010 г. в Южна Африка.

В крайна сметка, дългогодишната работа на Арнолд е възнаградена през август 2018 г., когато той е назначен за старши треньор на мъжкия национален отбор по футбол на Австралия.

Още новини за Мондиал

Дания знае как да пленява феновете

Световният шампион с трудна мисия в Катар

Полша се надява на нещо различно

Опитът е голямото оръжие на Мексико

Значими Играчи

Вероятно най-значимият играч в състава на "кенгурутата" е Матю Райън.

Той дебютира на международната сцена през 2012 г. и оттогава се утвърди като вратар първи избор за вратар в отбора на Австралия, наследявайки на практика своя герой от детството Марк Шварцер.

Вратарят игра на Световните първенства през 2014 и 2018 г., както и на Купата на Азия през 2015 и 2019 г. Освен това печели наградата за най-добър вратар на турнира през 2015 г., на който страната му триумфира на родна земя.

Вратарят най-вероятно ще бъде капитан на състава на Австралия на Световното първенство през 2022 г.

Друг ключов играч за австралийците е Мартин Бойл, който дава на отбора нужната директност и желание а атака на противниковите защитниците, които отдавна липсваше на тима.

Тактиката

Арнолд използва предимно две основни системи: 4-2-3-1 или 4-3-3.

Това вероятно са най-силните му формации, когато всичките неговите играчи са здрави и на разположение.

Все пак остават въпросителни относно наличността и физическото състояние на двамата централни защитници, плеймейкъра Том Рогич и нападателя Адам Тагарт.

Най-силна единайсеторка

Схема (4-2-3-1): Райън; Аткинсън, Сейнсбъри, Соутър, Бехич; Муй, Ървайн; Хрустик, Рогич, Леки; Макларън